Работлива лопата за сняг залепна в моите ръце. Принуден
почнах да чистя падналия нощен урожай. Камара любопитни снежинки, залепнали
здраво една за друга, успяха да пленят лопатата, която почна да се задъхва под
тежестта им. Скърцайки неистово, оплаквайки се, тя издигна неволен глас за
почивка. Уви! Почивка нямаше.Нужно бе да се почисти все още спящият паркинг, където пленени от мокрия сняг колите
чакаха търпеливо своето освобождение. Да но бурята не знаеше за това. Пък и да
знаеше, нея не я интересуваше нищо друго освен да играе съвместно с вятъра. Тя
гонеше смръщена снежинките, които танцуваха последния си танц, преди да
докоснат земята. Тя ги приемаше с топло майчинско чувство. Толкова топло, че
първите успели да се приземят на асфалта просто се топяха и се превръщаха в
капчици вода. Все пак беше месец март, в който се случваха странни неща. И
най-странното беше, че тогава пристигаше с ведрата си усмивка пролетта.
Пролетта, която събуждаше живот. Живот в който разцъфтяваха хиляди цветя, които
създаваха една невероятна ухаеща картина на мир и любов. Но днес зимата
упорита, все още не знаеше, че пролетта е вече тук и чука на заледената и
врата. Затова упорито сипеше снежинки на моята съвсем изморена лопата. Все още
не разбирах, как така смръщените облаци бяха успели с хитрост да напъхат
всичкия сняг в двора на хотела. През нощта въпреки молбата ми не спря да вали.
И сега за всичко това трябваше да отговаря една задъхана изморена от работа
лопата. Въпреки скърцането и, извиването на гръбнака, тя успя накрая да се
пребори с бурята. Но за това бе виновно слънцето, което засрамено надникна сред
облаците и спря танца на снежинките.Въздъхвайки облекчено лопатата потърси ъгъл
в който най-после да се отдаде на заслужена почивка. Благодарение на моите две
неуморни ръце тя с успех се скри на място, където скоро, спокойно заспа. Заспа
и бе щастливо посетена от сън в който разбра, че най-после тържествувайки
пролетта е дошла!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар