сряда, 26 март 2014 г.

За разрешения въздух, който дишаме!



Задимено, опушено заведение. Излизам отвън и поемам свеж въздух, който се оказва контролиран от множество преминаващи , забързани коли по-улицата. Виждайки, това внезапно, замислен се запитах. Как е възможно страни които са икономически независими да ламтят ненаситни за още. Толкова са замаяни от собствените си възможности, че даже безскрупулно диктуват условия. Мерят всяка глътка въздух на всяка страна, която е имала нещастието да затъне в криза. Диктуват положението, като ни учат, как да го гълтаме на малки порции. Въздухът, тази природна даденост, казват те, бил скъп. Не бива ей така да се изразходва за нищо. Нужен е план. Довчера вършили собствени далавери, големите икономически независими страни и най вече Америка днес забраняват на другите да дишат. „Ние можем, защото сме финансово независими, докато вие бедните сте зависими от нас! Така, че мерете си въздуха полека, за да не ви спрем кранчето!” и след тази ясно изразена заплаха, ни предупреждават, че ако вземем погрешно решение и кривнем вляво, а не в дясно, както се иска от нас като послушен член на Европейският съюз не ни чака нищо хубаво. Затова нашите умни политици ни съветват: „Каквото е добро за Европейският съюз, добро е и за нас!”  лошото е, че направо си вярват, че някой ще забележи, че страната ни се опитва да глътне малко чист въздух, но все не успява. На запад икономиката е развита, докато при нас след отсяването на мозъци, днес няма такава, а и липсват истински политици, които просто ей така за идеята, да поведат държавата към просперитет. За нас било полезно, да следваме съветите на „великите” и вечно да стягаме коланите си, поне тези които имат все още. Ако не го направим, няма да ни дадат от чистия въздух с който разполагат. Но ние и без това, отдавна вече сме задушени. А колко малко се иска. Хората желаят свобода. Но каква се оказва тя след като болшинство от обществото ни са принудени постоянно да играят голо хоро, за да бъдат щастливи онези които дърпат конците от Брюксел единствено и само за себе си. Какво правим ние? Нашата държава!? Управляващите а и други от политиците ни, хем искат да вземат страна в конфликта с Украйна, хем не искат. Заради Русия. Но с изказаната предпазливо политика сме за никъде. Обикновено ни диктуват мнението си, което се изразява в това, че трябва да сме с тях, Европейският съюз и НАТО. Ако не кранчето с финансов въздух спира. Желаем честно, да сме добри с всички.. Искаме и икономическите отношения с Русия да не спират. От полученият парадокс в страната ни няма да се получи нищо хубаво за нас. Крайно време е ние българите да тропнем на масата в Брюксел за да ни забележат. Все пак съществуваме. И ние искаме от чистия въздух, който се разпределя неправилно. А не пускан на малки добре, дозирани порции, които не стигат до всички. Всичко това се прави с цел манипулацията на „Великите” да продължава до безкрайност. Излиза, че в крайна сметка държавата ни е марионетка на която дърпат здраво конците. Дърпат и все затягат въжето около врата ни. Вече така  яко е притегнато, че и малките порции въздух не достигат до дробовете на българина. Затова задъхвайки се, борейки се заставаме един срещу друг. Търсим виновника и не виждаме такъв. Ех, Българийо, за какво питам се нашите деди мряха по-фронтовете? За какво мизерстваха? За да се върнем назад ли? Да тъпчем на едно място само защото така е удобно за Европейският съюз и НАТО. Като в библията, ако ни зашлевят отляво с готовност предлагаме и дясната си страна за да не обидим никой. Може да сме по договор навсякъде. В НАТО, Европейският съюз и къде ли още не. Но никога не бива да забравяме, че някога българите са били горд народ и никога не са прекланяли глави пред по силните от тях! Все пак България трябва да бъде над всичко! За да се върнат у нас всички които разочаровани са я напуснали. Интересите на държавата ни! Нашата икономика! Нашите хора! Ето това е най-важно днес и което знам вълнува повечето хора у нас! За една нова истинска България, която вярвам някога в бъдеще ще бъде, и ще стане малка Швейцария! Горда и независима!
В.СОФИН                

Няма коментари:

Публикуване на коментар