В нашия свят, такъв какъвто го знаем се оказва, че има две
истини за живота. Удобна и неудобна. Неудобната истина е тази която не бива да се казва по-никой
начин. Тя не е за пред хората. Нея обикновено я знаят шепа умници, които дърпат
конците на марионетките управлявани от тях. Когато някоя неудобна , случайно
блесне сред мнозинството, започват скандали, бунтове, обиди. Затова и в света
такъв, какъвто го знаем, обикновено се използва удобната, добре режисирана
истина. В политиката, избраниците на народа казват на мнозинството, това което
те искат да чуят. След време, рязко се разграничават от обещаното. „Да така
беше!” –споделят те. „ Но видите ли! Държавата е бедна! Няма пари!” И това
разбира се е неудобната истина, която много често изплува наяве, след
споделената удобна. Целта оправдава средствата! Обещай, дай надежда за
успокояване на духовете. Щом положението се укроти, и хората забравят,
използвай истината, такава каквато е. На това нещо му се вика политика. Умение
което силните на деня притежават.
В болниците, също има две истини. Неудобно е на пациент да
се каже, че му остава малко живот. Но съвсем друго е да се вкара удобна истина
в главата на осъдения. Така хем, болният няма да се тормози, хем лекарите ще са
по-спокойни. Но не и близките, които като знаят за положението, ще бъдат мъчени
до край.
При производството на лекарства също има две истини. С
неудобната, често се избягва писане на някои от страничните ефекти. Производителите
знаят, че са нужни много години на изпитание на лекарствата, за да могат
спокойно да се появят в аптеките. Удобната истина, премахва неудобната и пълни
джобовете на производителите с пари. В журналистиката, също изплуват две истини
за живота. Едната неудобната обикновено тормози някой безскрупулен човек, който
е свикнал всички да му се подчиняват. Когато деянията му излязат наяве, той
започва да заплашва вестника, който според него публикува неверни твърдения за
живота му. Използват се дори методи на подкуп, с цел да се каже другата истина,
удобната.
Реално погледнато и в спорта съществуват също две максими.
Ако човек присъства на футболен мач и е настанен при агитката на противниковия
отбор, едва ли не е длъжен да скандира за него, защото ако използва неудобната
истина, главата му може да хвръкне.
Като помислим, ще видим, че мнозинството не е дорасло да чуе
за неудобната истина. Болшинство от хората изнервени до крайност от незавидното
си положение в обществото, се държат грубо, налитат неконтролируемо на бой.
Нищо чудно, че родната ни политика е за воалирана. Казва се обикновено това
което всички искат да чуят, че се работи по-техните проблеми, но за всичко това
трябва време за да се осъществи. Да но истината горчивата е, че хората умират
бързо. Те са прави, да искат промяна днес веднага.
Примери за двете
истини има много. От всичко написано до тук се стига неминуемо до
извода, че в света нашия такъв, какъвто го знаем обикновено се използва
удобната истина. Целта е да се щадят нервите на хората и с успех да се
манипулира обществото. Задкулисните играчи дърпат конците на хората превърнати
в марионетки. Неудобната излязла на показ истина, кара хората да стачкуват, да
вършат убийства. Понякога за да се стигне до нея се минава през трупове. Дали
ще има някога промяна, дали утре хората ще заживеят с неудобната истина, такава
каквато е. Едва ли! Трудно ми е да повярвам!
Бъдещето единствено знае, то ще покаже, кое е най правилно за всички нас
дръзнали да се родят в това смутно, време!
Няма коментари:
Публикуване на коментар