Отново, при нас е паднала мъгла. Тя притежава невероятното
качество да скапва душата. Бавно и сигурно мъглата успява безсъвестно да
раздели до вчера обичащи се братя, сестри, роднини. Тя е толкова способна, че с
хитрост се промъква навсякъде. Дори унищожава приятелства и подлага на съмнение любовта, възникнала спонтанно
между влюбени млади хора. Ехидна в своите действия мъглата безскрупулно
ликвидира, човешките мисли и чувства. А животът все пак е кратък! Въпреки това,
някои от хората превзети от ледена, задушаваща мъгла се стараят да унищожат и
малкото останали непокътнати добродетели, които все още мъждукат в изтерзаното
ни общество. Често, дори всекидневно, бих казал срещам люде, които на поздрава
ми само ме поглеждат и мълчат. Мълчат, защото гледат през мен и изобщо не
виждат. И как, като мъглата, сивата мъгла днес успешно е превзела умовете на
всички, които не са в крак с времето. Времето, което безвъзвратно е променило,
всеки от нас. Тя сивата мъгла безмилостно е пуснала ледените кристалчета на свобода
и сред хората се вихри- завистта, злобата, измамата. С подмолните си задушаващи действия тя руши
любовта, искрената усмивка, светлите чувства. Чувствата, че човекът все още е
жив и полезен за обществото ни, което го е забравило. Все повече, се срещат
зомбирани хора, които не знаят вече какво са. Мъглата е превзела душите им,
скапала чувствата им. Днес единствено навярно ги крепи мъничка надежда, че ще
успеят някак си, поне през деня да се нахранят. Умишлено са превърнати в
добичета, без мисъл, без воля. Впрегнати в ярема на сивата задушаваща мъгла,
теглят измъчени несправедлив живот. Забравили всичко. Не търсят истината,
спасението. Живота всъщност е хубав. Но болшинството, спряло да мисли в
немотията си не вижда по-далеч в мъката си. Изход от мъглата, все пак трябва да
има. Всеки знае че нищо не е вечно. Така и мъглата рано или късно ще се вдигне.
И когато това неминуемо стане,и слънцето с усмивка изгрее, ще са останали единствено многобройно празни къщи, защото повечето българи
просто ще са си отишли завинаги. Прословутото българско търпение, докара нещата
до тук. Утре в малка България, няма да има българи. Печално наистина. Сънят
хванал мислите ни, не пуска, здраво е стиснал всеки в прегръдката си. Не ни
щади и сивата мъгла. Докога? Уви, времето е безпомощно да разгадае съдбата на
всички нас, които просто искат да живеят на земята като хора, а не като
скотове. Истината е в приятелството, любовта и вярата на Вапцаров, че светът
все някога ще успее да се промени. И това ще бъде за всички, които създават, а
не нарушават и подчиняват с алчност, за себе си природните закони.
Земята е за всички! Тя ражда! Тя създава! А човекът
неразумен с бързане, всичко унищожава! Ей така, просто за пари и слава!
Дали все пак си
заслужава-човек да бъдеш или крава!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар