Скрити в стария шкаф на топло дремеха, три забравени чаши.
Някога те били пълни с ракия. Сега стояха
вътре на рафта, съвсем самотни, никому
ненужни! Празни! Чакаха някой да се сети, че с кристалния си глас са искали прошка от майка
и баща. Имаше за какво да оплакват съдбата си. Новото безскрупулно време бе
отнело едничката им радост. Радостта да
доставят щастие на стопаните си, които ги бяха забравили. Забравили, защото сега
ползвали нови по-модерни. От целия набор
чаши някак си все пак успели да оцелеят
единствено те. Точно три! Съвсем не били
зарадвани от това, а дори завиждали на
посестримите си, които явно имали щастието да избягат от живота, чупейки се.
Обикновено това се
случвало при измиването. То се вършело, единствено на ръка, защото тогава
нямало съдомиялни. Обзети от нетърпение, някои от чашите успели да избягат плъзгайки се от високо в
мивката. Намирали смъртта си! Но били по-своему щастливи. До края на живота си те, радвали полезни стопаните
си. Днес останалите три съвсем самотни и безпомощни чаши, скрити от човешки
поглед мечтаеха в шкафа. Те вярваха, че
ще дойде ден, когато новият им стопанин ще се сети за тях. Искрено желаеха,
той да си спомни за отминалите стари времена, когато се събираше на масата
цялото семейство. За имен и рожден ден; за Великден; за Бъдни вечер; Нова
година, Простени поклади! Тогава за празниците чашите бяха пълни с ракия.
Създаваха радост с кристалния си незабравим за ушите звън. Целта им била, да уверят стопаните си, че и
на тях им е приятно да ги милват жадни устни. Оплаквайки горчиво съдбата си
един ден, трите чаши, били изненадани от стопанката на къщата.Тя решила, че шкафа трябва да се изчисти от старите
отдавна забравени, ненужни неща. Работна ръката и посегнала, взела забравените три чаши,
за да ги изхвърли в коша за боклук. Внезапно била спряна. Остарелият стопанин,
който влизал в този миг в стаята, се досетил, че с тези останали никому ненужни,
забравени чаши за ракия бил ознаменуван абитуриентският му бал а така също,
успешно бил пратен войник. Как да ги изхвърли!? Просто сърцето не му давало! За
него все пак, те имали символична стойност. След дългогодишната им битка за
оцеляване, нима нужно бе, ей така просто да се раздели с тях? Да ги забрави!
Сякаш нищо не е било! Не е станало! Умислен, стопанинът най-после решил, да ги
измие и постави на лично място, най отгоре на шкафа. Всеки път, когато влизал в
бившата стая на отдавна починалите си родители погледът му, неизменно се спирал
на трите ракиени чаши. Докосвал го нежен споменът. Отново се виждал за миг,
млад, свободен и щастлив с родителите си, които били неговата опора и сила в
света. Същевременно обаче, това го и потискало, затова често с носталгия
въздъхвал и клатейки угрижено глава бързо излизал на въздух, където едва
успявал да се успокои.
Един ден неочаквано, едно от децата му влязло в бащината стая за малко и на излизане оставило вратата отворена. От това се възползвали двете домашни котки,
които решили да изследват терена
играейки си. Скочили върху шкафа, блъснали уплашените чаши и ги разбили на
пода. За последно жално, прозвучал кристалният им глас.Но никой не чул, техния
зов за помощ. Единствено само котките се изплашили от пакостта, която сторили и
бързо се изнесли в другата стая. Връщайки се от работа стопанинът по навик
влязъл в татковата стая. Погледнал. Видял стореното. Докато събирал останките
от трите ракиени чаши, няколко негови сълзи успели успешно да се приземят долу
на пода. Въздъхнал. Поклатил глава. Неизбежно
мисълта го споходила, че все пак така явно е било писано. Рано или късно
старото си отива. Така е устроен света. Няма нищо вечно!
Все пак за кратко той успял да се върне в онова време,
когато всички задружно, цялото семейство, вдигали щастливо наздравица.
Наздравица за по-добри времена, които днес за съжаление все още са на далечно
разстояние от хората. Всеки от нас,
търси чист въздух и любов, не само за себе си. За цялото семейство, което
искрено мечтае за по- справедлив и
достоен живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар