ИСКАТ НИ ВИНАГИ ГОТОВИ!

Днес трябва да имаме готовност да се принесем в жертва, когато държавата го изисква от нас! Дори с усмивка на лицето да умрем в чужда държава, като се борим за нечии тлъсти интереси.

Когато дойдат у нас неудобни гости, изискващи нещо от нас, трябва да сме в готовност, като ги посрещнем с хляб и сол по-стар български обичай. И не само това, защото е нужно да ги вземем под –крилото си, като се стараем с всички средства да ги пазим, сякаш са рохки яйца. Но това е най-малкото, което можем да сторим за неподходящите гости, не щадящи нашите интереси, защото трябва да сме готови да окичим гърдите им с най- престижния български орден за измислени услуги, които те уж са направили  за да можем да дишаме необезпокоявани въздух. Естествено това не е всичко, защото сме длъжни да ги нахраним, напоим и покажем, какви ценности имаме у нас.  Утре като си заминат, да могат да споделят, че не сме стислива нация, а сме дали всичко от себе си за да са щастливи.

Докато ги развеждаме из страната, трябва да им покажем, дупките цъфнали по-магистралите ни и многобройните автомобили, втора ръка изпълващи нашата столица с черен дим, който предизвиква смог и докарва благосклонно на много хора болести. Задължително трябва да се похвалим и с мястото, където беше мавзолея на Димитров, като споделим, че доста трудно успяхме да го разрушим, но все пак сега го няма за да боде очите на неподходящите наши добре дошли гости. Боклуците няма нужда да показваме, защото те доброволно летят във въздуха и кацат по стъклата на  дипломатическите автомобили.

Ако правителствено лице очаква подписване на изгоден договор, трябва да е готово да жертва златната си химикалка, която дори да не свърши работа се прибира успокоена в широкия джоб на госта, който е щастлив от това обстоятелство и ще я покаже у дома на жена си.

Винаги трябва да сме готови, да реагираме с  бурни овации, когато  пристигат у нас гости, за да не помислят, че културата ни, не е на ниво. Ако се наложи и цветя ще поднесем с изкуствено предизвикана насила усмивка на лицето ни.

Когато управляващите говорят, ние трябва да мълчим с ниско сведена глава, за да покажем уважение  към техния тежък труд, който ще лиши много хора от пенсиониране.

Искат ни да сме спокойни, когато вдигат цените на тока, водата и хранителните продукти.

В болниците винаги с готовност трябва да се лишим дори и от последните  пари в джоба, за да ни прегледат. Ако се наложи, трябва да изтичаме дори, куцукайки до аптеката за лекарства.

Нашите деца в училищата  днес са щастливи да научат, че няма дисциплина, там където липсват добри обноски към учителите.

Винаги трябва да сме в готовност да ни смачкат, на зебрата когото пресичаме улицата.

Дори когато се вмъкнат в домовете ни крадци, трябва да сме приготвили всичките си ценности и без колебание да помогнем на неочакваните гости да приберат плячката.

С готовност понасяме последиците на разширяващата се у нас безработица. От толкова жертво готовност пътищата се изпълниха с бездомници и просяци.

Дори твърдят, че винаги е нужно да сме готови да напуснем родината, търсейки в чужбина препитание. Вместо това, ние като добри християни поднасяме за удар някоя, все още неизвестно как, оцеляла част от тялото ни, което е придобило лилав цвят. И когато изцяло посинеем, заминаваме във вечния дом, за който близките ни, трябва да са в готовност и  платят таксата, изискваща се от общината.

И това ако не е демокрация! Кажете вие, какво е?

 Действа се с любов към обществото, което загива с бързи темпове за да освободи място на бежанци, които в бъдеще с готовност, ще се зоват българи или може би не. Това единствено и само времето знае, как и с какво отново да, ни изиграе.

В.СОФИН