събота, 9 май 2015 г.

Без стойност



Гладен мъж с подивял поглед влязъл в стол да обядва. Като стигнал до ястията наредени пред него попитал жената, която усърдно пълнела чиниите с различна храна:
-Извинете ме госпожо? Какво имате за ядене?
-Не виждаш ли? Нали всичко е пред тебе заредено? Ако ще ядеш взимай…!
-Ще ям, но колко пари струва мусаката…?
-Откъде да знам! Питай на касата! –отрязала го служителката и продължила да сипва храната в чинии.
-Добре де! А супата, пилешката колко? –настоял с примрял глас от глад  мъжът.
-А бе ти… Прост ли си… Гламав ли? Съвсем ясно се изразих, при касиерката! Хайде, движи се нанякъде, че задържаш опашката!
-Извинете госпожо! А шкембето поне да знаеш  колко…?
-Защо пък толкова много се интересуваш? –прекъснала излиянието на гладния, служителката.
-Имам само двадесет стотинки… затова!
-Като имаш толкова, защо се редиш на опашката?
-Как защо? Нали съм гладен! Затова!
-То двадесет стотинки днес са нищо бе, глупак!
-Как да са нищо!? Нали са пари? Не са боклук…?
-И за боклук не могат, минат днес! Нямат стойност… Хайде махай се! Не виждаш ли каква опашка само теб чака?
-Гладен съм… -проплакал мъжът и в съгласие с него червата му почнали да протестират с куркане.
-Добре де! Аз какво съм виновна, че си гладен?
-Дай поне филия хляб…! –настоял мъжът зад който вече, нетърпеливи клиенти почнали да мърморят за задържането на опашката.
-С това трябваше да започнеш!  Може! Дай ми двадесетте стотинки! –заповядала без компромис служителката.
-Ама нали казахте госпожа, че нямат стойност…? –учудил се гладния мъж.
-Нямат вярно! Но за филия хляб стигат… Но, естествено за солта и чубрицата не! Малко са! –отвърнала служителката, взела му стотинките и пъхнала в нетърпеливата му ръка, филия от вчерашен, почти изсъхнал хляб.
-Само толкова ли ?
-За двадесет стотинки толкоз! Ако искаш повече, плащай! Виж го ти! Няма пари, а се реди за ядене! Ако давахме безплатно храна на всеки просяк, като тебе, докъде щяхме да стигнем ние.
Гладния мъж тъкмо се отдалечавал,  когато последните думите стигнали до него. Обиден се обърнал и казал:
-То днес и хората, явно нямат стойност, щом като гладуват и нямат работа. Или ако имат, вземат мизерни пари за труда си. А с толкова малко и без стойност, човек  днес не може и гроб да си купи... За  съжаление, това е горчивата истина…
След казаното, мъжът напуснал бързо стола, изпратен от обидните думи на жената от заведението.
В. Софин  

Няма коментари:

Публикуване на коментар