Писането и бягането, като удоволствие
Писането е удоволствие, поне за мен. Да но синът ми
твърди друго. „Бягането в спорта е удоволствие!”-настоява той и наистина мисли
така.
Оказва се обаче, че и писането прилича на бягането. Когато
човек бяга, той е принуден да се справя с различни препятствия срещнати
по-пътя. Така и писателят, когато подрежда буквите на белия лист, на моменти
спира поколебан, накъде да поеме. Дали направо, като предизвика гняв у читателите
си или да избере лесното, като пропусне неприятното и погали с лъжи ума на
хората.
Все пак мисълта бяга напред, на моменти спира задъхана, но
щом поеме свеж въздух от мозъка се втурва отново напред. Там където е
интересно, където се случват странни неща, където човек мечтае; там където се
ражда истината, дори и горчива да е тя; където светът изглежда захаросан, като във
филмите; там където хората се борят с измамата, болестите и корупцията превзела
демократичните ни общества. За любовта и прекрасното в живота, за цветята,
усмивките на децата, за птиците летящи безгрижно в небето, за морето, въздуха и
планините. За всичко това бягащия и задъхан автор ще напише. Понякога шедьовър,
други път боза, но така както не всичко е пари, така и не всичко писано на лист
става класика.
Като бегач на дълги разстояния ръката на писателя успява
изморена, да развълнува, да тормози, да накара читателя да се засмее, дори да
плаче, а понякога, когато е несъгласен да ругае.
Но…!
Докато бягаш, мислиш! Докато мислиш, значи съществуваш и знаеш,
как листа с букви да вълнуваш!
За това писането и бягането си приличат.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар