Гъби за отбиране...

Оказва се, че брането на гъби е колкото интересно, толкова и трудно. Трудно е рано сутрин, когато още  на очите им се спи, да се отворят. Клепачите упорито не желаят да откликнат на молбата ни за това. Устата и тя изморена се прозява тъй широко, сякаш е решила да откачи ченето, което протестира шумно с гърлото, обаждащо се със странно гъргорене наподобяващо крякане на гладно пате.  Но, както се казва, хубав денят трябва да се оползотвори, заради времето, което най –после след поредицата дъждове е благоволило, да покаже слънцето и топлите негови лъчи върху всяко живо същество, тръгнало на разходка. Затова примирено смъкваме крака от топлото легло, което заинатено все още, не иска да пусне тялото ни. Когато обаче насила го принудим, стоящи дрехите отстрани най-после облекчени ни обличат. Раницата с готовност ляга почти празна на плещите ни, като се обляга на топлия не протестиращ гръб. Дори ножа въпреки болката от точилото, стене почти радостно обзет от голямо нетърпение да реже гъби. Щастливи сме и ние, че гората бъка от разнообразие. Навсякъде издигат гугли, всякакви на вид, цвят и мирис поникнали от дъждовете странни същества, които очите ни определят като гъби. Как да познаем, кои са нашите? Ето погледът ни се мести впечатлен от малка полянка, на която разпръснати красиво, издигат шапки червени гъби украсени с бели точки. Естествено очите не издържат и приканват ножа да ползва ръцете ни.  И когато гъбите скочат на място в приготвения плик, тръгваме по-нататък в самото сърце на гората. Впечатлени от разкоша предоставен ни, от майката природа  събираме различни по-цвят от странните същества. Някои от тях, приличат на печурки, защото са бели но с островърхи гугли. След дългия и изморителен ден за нас, най-после приканваме изморени краката да се приберат у дома. Когато обаче, стигнем вкъщи се оказва, от справочника за гъби който сме забравили да вземем за помощник сутринта, че всичко което ножа е свършил и ръцете безропотно прибрали е някаква палитра от смесена отрова, която впечатлява мозъка ни. Червена мухоморка, съвместно прави компания на зелената, бял вълчи зъб, огнена манатарка и някаква показваща странна светлина гъба. Всички те, стоят смирено пред погледа ни, сложени в панерката и се чудят, кой наивник да гътнат. Явно това съм ние, защото не мислим да се отказваме от дневния  улов. Как да ги изхвърлим, като ножа ни, целеустремен се е борил мъчейки се с тях. Ръцете ни и те изморени от събирането, не са съгласни да изхвърлят на боклука  плячката. Решаваме да сварим съвместно гъбите в тенджера. Варим ги до кипване. Изхвърляме водата и после пак, докато не ни омръзне да се забавляваме. Така от раздробената до неузнаваемост смес от гъби, изгубила цвят и мирис правим каша за чувствителния ни стомах, който е подложен на изпитание. Дали ще оцелеем? Дали на сутринта очите ни с готовност, ще се разтворят за света който още не са опознали напълно. Това ние не знаем. Единствено времето, единствения измерител, е който знае и може всичко.

В.СОФИН