вторник, 23 февруари 2016 г.

АКО!



                                                                                     АКО!
     Ако парите на политиците не миришат, това означава, че са нови току що отпечатани.
Ако рибата в морето се умирисваше от към опашката, това не значи, че политиците няма да се размиришат от главата.
Това си е изкуство. Да приемем политиката, изразително с език и чувство.
Ако любовта беше изкуство и всеки го владееше до съвършенство, нямаше да има разводи.
Ако любовта не гъбаркаше чувствата ни, нямаше да се досетим, че съществува.
Ако любовта не беше, така привлекателна, нямаше да я упражняваме така често и с желание.
Ако любовта не беше привлекателна, надали вдъхновението на поетите създали шедьоври на изкуството, би било същото.
Ако не бяхме тъй различни мъжете и жените, надали щяхме да се привличаме толкова много, както два елемента, които свързани образуват нова здрава еднородна смес.
Красотата на природата днес ни удивлява не с многообразието си, а с непостоянството на човека, който я руши безкомпромисно и задълбочено.
Ако някой гушне „букета”, това не значи, че ще му осигурят цветя при погребението.
Ако нашенецът откаже да плати годишния си данък, това не значи, че ще му простят и няма да го обложат с лихва.
Ако вечерта е по-мъдра от утрото, това не значи, че луната и звездите ще се съгласят с това и ще изгреят в най- трудния момент за нея.
Ако вафлите, които взимаме като добавка с кафето се държат подобаващо, това не значи, че и зъбите, ще ги послушат, когато дупката от кариеса се обади с болка в ченето ни.
Ако омразата беше изкуство, щеше да се прави с усмивка и щадящо чувство, а не със злоба и съсредоточеност.
Ако гласът ни се държи прилично скрит зад зъбите, това не значи, че няма да изкрещи в уплаха, когато срещне в гората мечка.
В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар