Капан за наивници

          Добре създадена с ум държавна адска машина въздейства върху мозъците на хората, като успешно прибира и последните им стотинки. Вярно, вдъхва надежди. Но само толкоз. Нищо повече. Държавната лотария е превзела акъла на най-бедните. Всеки търси начин да забогатее и се отдалечи от мизерията. Всеки иска за себе си и семейството най-доброто. Кола, лукс, любов и преспектива до края на живота си. Всеки иска... Да но никой не получава. Вярно е, че отделни хора от мнозинството случайно улучват дребни суми, които ги карат като луди да харчат още повече отколкото е възможно. Някой ще попита, защо го правят, като нямат пари. Да но нямат и работа. Държавната машина ги е притиснала и не им предлага друго, а само чужбина, където повечето ще са съвсем обикновени слуги. Който остане у дома си е обречен на глад и мизерия.

        Системата промиваща мозъците на мнозинството с фалшиви реклами за забогатяване, действа безкомпромисно и безотказно. Няма работа!  Няма любов към ближния,! Няма милост! Няма пощада към никого. Каин отново е забил нож в брат си Авел!

Всичко е една голяма измама! Измама в която днес ние обикновените хора се опитваме да живеем нормално. За сега не успяваме, защото сме принудени да оцеляваме...

       Двама братя роми, всеки женен с по-няколко деца се мъчеха да оцеляват в едно вълче време, което не прощаваше на никого.

      По-големият научен на труд, но отдавна безработен, всеки ден тикаше детска количка пригодена за вторични суровини. Рано сутрин, още по тъмно, той обикаляше контейнерите и кофите за боклук. Всичко влизащо в употреба, картон, пластмаса или метал, биваше прилежно прибирано и обръщано в пари. Понякога когато късметът бе с Хасан, докарваше по голяма печалба. Тогава заедно с другите от махалата се редеше на „ЛАФКА” за билети от държавната лотария. Има си хас да не го прави. Та нали по-радиото и телевизията постоянно съобщаваха за големи печалби и дори излъчваха късметлии с щастливо усмихнати лица.

      По-малкия му брат въпреки трите си създадени с любов деца се бе родил мързелив. Обичаше да краде. Не се спираше пред нищо. Хващан няколко пъти, той беше пускан отново на улицата. Докато се задейства съдебната власт, която щеше да го вкара в затвора, Георги успяваше да извърши необезпокояван ново пъклено дело. Въпреки молбите на по-големия му брат да зареже кражбите и да върши същото като него, по –малкия надменно поглеждаше към Хасан и му се присмиваше:

-Работата брат ми е за българите! Не е за нас! –твърдеше с усмивка той и продължаваше кражбите си. Също като Хасан обаче, щом обърнеше крадените вещи в пари, заедно с него се редеше на „Лафка” за билети от лотарията. В повечето случаи се събираше тълпа от желаещи забогатяване и започваше караница и препирня между всички.

       Една вечер Хасан с 20 лева в джоба си се нареди за билети. Похарчи 18 лева а  едва два остави за хляб. С треперещи пръсти изтри с една стотинка местата с указания за печалба. Възкликна:

-Нищо!

Или почти нищо, защото два от билетите печелеха по-два лева. Смени ги припряно веднага за нови. Ядец! Пак нищо. Тъкмо се отдалечаваше от „ЛАФКА” псувайки на майка, когато внезапно се появи по-малкия му брат Георги, който с опечалена усмивка му се примоли:

-Абе брато? Дай два лева бе! Само два. Повече не искам. Да опитам и аз късмета си, защото имам предчувствие.... Виж обещавам да ти ги върна ей!

-Нямам! Останаха ми само два за хляб. –отвърна Хасан.

-Дай бе! Няма да те лъжа. Нали си ми брат. –продължи да обработва с думи Хасан Георги.

Не устоя по-големия брат. Оказа се мекушав и с добро сърце. Подаде му последните си два лева и дори му  пожела мило:

-Късмет!

Припна с радост Георги и успя да купи последния останал билет. Изтри припряно указаното място за печалба и възкликна силно привличайки погледите на всички присъстващи.

-Богат съм! Богат! Сега и къща, ще си взема и кола.... Па може и жената да сменя... –размечта се Георги.

Зарадван от късмета на брат си Хасан каза с щастлива усмивка:

-Браво Георги! Браво! Не случайно баща ни, ти даде това име. Победоносец! Дай да видим сега, какво ще ми дадеш от печалбата?

-На тебе ли Хасане? –попита с недоумение малкия брат.

-Нали ти дадох двата си последни лева? Забрави ли?

-Не! Не съм бе Хасане! Ето на вземи си ги и стига си плакал за тях. –каза начумерен Георги и измъкна кесията си в която освен двата лева вътре, които измъкна, имаше и много повече. С пренебрежителен жест, явно видян от турски сериал от големец хвърли парите в лицето на по-големия си брат. Наложи се Хасан да се наведе и прибере почти скъсаната от оборот измъчена двулевова банкнота. Веднага след това с внезапно с прояснен мозък се разкрещя на Георги:

-Абе! Ти защо ме излъга, че нямаш пари бе, а?

-Защото знаех през цялото време, че ти си късметлия брато. Затова. С твоите честно спечелени пари имах много по-голям шанс да пипна печалбата. И както видя, успях! Сега съм богат и да знаеш Хасане, вече не си ми брат.

-Защо така бе Гоше? –проплака по-големия брат почти учуден.

-Защото ти се досвидяха двата лева. Затова. Па нали вече съм богат. Значи повече не се познаваме. Парите от печалбата са си само и единствено мои....

-Ще те убия! –възкликна екзалтирано Хасан и се втурна да бие брат си. Скоро около тях се събра тълпа зяпачи. По едно време разярен Хасан успя да измъкне от джоба на Георги печелившия билет и дори го скъса безцеремонно на няколко малки парченца, които вятърът който духаше в момента отнесе в канала, където бяха погълнати от мръсната вода стичаща се от  домовете на хората. Като видя това Георги пощуря от ярост. Измъкна сръчно нож от джоба си и докато Хасан се смееше успя да го прободе няколко пъти с думите:

-На ти! На ти! Аз може да съм беден, ама ти брат ми, няма да си жив!

Докато другите отстрани зяпачи реагират Хасан издъхна на улицата, оставяйки в нищета шестте си невръстни деца и жената си, която отдавна поглеждаше с надежда към прозореца в очакване да се върне той. Чакаше хляб! Хляб, който тази вечер никой не донесе....

Така добре обмисления  капан за наивници, който снася пари за държавната хазна щракна. Хасан мъртъв! Брат му Георги с пропиляно бъдеще, а децата им и жените, обречени на гибел.

В.СОФИН