Опитът преди всичко!

                                                           Опитът преди всичко!

            Получава се интересно, когато обикновен човек реши да се пробва в различните спортни дисциплини, за да установи, къде му е силата и за какво е призван на този свят.

         По този повод познавах приятел, който се втурна да чупи рекорди. Записа се първом в бокса. Уви, не му понесе. Още в първия рунд се разсея и естествено го нокаутираха. Още не дошъл на себе си се насочи към плуването, където за малко да се удави, но добре, че успяха на време да го измъкнат от дълбокото. Вместо да се уплаши и седне на задника си Тончо се насочи вихрено към бягането с препятствия. За негова беда обаче там, се спъна още на първото състезание и дори счупи крак. Друг на неговото място, щеше да вдигне бяло знаме и да се откаже, но упорит той не се отказа. Докато чакаше кракът му да укрепне се включи в турнир по-шах. За съжаление и там не му провървя. Упрекнаха го, че много мислел. Цели три часа умувал кой да бъде следващия му според него брилянтен ход; с коня ли да препусне;  офицера ли да раздвижи; дали да изпрати на разходка царицата, или пък да отстъпи позорно с царя назад. Въпреки цялото му старание в играта всеки го побеждаваше. И понеже опитните шахматисти не успяха да свикнат с мрънкането му го накараха да се откаже и насочи към тениса. Там изобщо не успя да промуши ракетата, която постоянно се заплиташе долу ниско в мрежата и въпреки плонжовете си по-корта не се справи поне веднъж.  Когато го напъдиха и оттам записа участие в ориентирането. Дадоха му карта с планшет и го изпратиха по-трасето. Да ама моя приятел Тончо се оказа любител на природата. Влязъл безстрашно в гората бягайки и се отплеснал при срещата на ядливи гъби. Забравил за състезанието, започнал да ги бере и се изгубил. Картата изобщо не могла да го спаси. Наложило се спешно да организират акция за да го спасят. Намериха го под една узряла джанка, да опитва вкуса на плодовете и.  Отнеха му насила картата и го насочиха към ските. Никога през целия си живот Тончо не се беше качвал, но реши да опита и пак потроши краката си. Докато успешно провеждаше лечението  в болницата и куцукаше с двете патерици, се включи в местен турнир по табла. Така де, времето бързаше, но и Тончо също. Защо да го губи? Естествено и там не му провървя. Зарчетата го предадоха. Но по важното за него беше, че записа участие.

      Като оздравя, реши да се пробва в борбата. Там не му дадоха шанс, дори да поеме за кратко дъха си. Редовно туширан го отказаха и от там.

„Какво пък!” –рече си той. „Май е време да се пробвам в щангите!”

          Да ама, не можа дори да ги повдигне. Отпадна веднага. Но за него естествено беше важно участието. Без да се отчае и обиди дори на някого Тончо се устреми към следващата спортна дисциплина. Овчарски скок! Засили се той, увисна като парцал на пръта високо горе, постоя препариран няколко дълги, според него мига и падна назад. За малко да си счупи врата.

     След  успешното излекуване от контузването му, Тончо опита всичко в леката атлетика, но не успя да си пробие път и там. На успоредката и халките, отново се потроши. Докато си ближеше геройски получените рани от спортната офанзива в болницата, сърцето му не издържа и организира турнир по-дама. Въпреки желанието си и там го победиха. За кой ли път Тончо се изложи. Явно спортовете въобще не му се удаваха, но поне успешно беше записал участие навсякъде в индивидуалните представяния. Напълно отчаян той си мислеше, че не ще намери място никъде.

   След кратък размисъл на Тончо му просветна и на изборите, където се кандидатира успя да влезе с пари в парламента… Къде с късмет, къде с рушвет, пък и с документ от всичките си участия в спорта, бе избран за министър, точно в този ресор. Явно именно там Тончо намери силата си. Научи се да усвоява парите отпуснати за спортистите в страната и много скоро стана известен всекиму с двете си нови къщи, истински палати; двете вили, човек да се изгуби в тях; двата ресторанта и дори двете си жени. Вярно беше, че едната явно му бе любовница, но това за него нямаше никакво значение.

       „Ето че, най-после съм номер едно!” –радваше се усмихнат Тончо. Всички изпуснати в спортните дисциплини медали, сега бяха само негови. Има си хас да не са! Все пак е министър, тоя де, дето ми беше приятел. Министър на спорта, а не проста лукова глава. Вярно принуден бе да живее с такива като нас в тая ошушкана страна, но това за него нямаше никакво значение. 

      Тука в България човек ако е упорит, рано или късно, щом му сече пипето, успешно  се нагажда, не само с природата но и с умението да лъже  хората.  За целта е нужно, само да се премине смело през изпитанията на Тончо, който и до днес е министър, при това вече при три сменени правителства.

       Втори като него няма, защото единствено той знае всичко за индивидуалното представяне, как да се нагажда с хитрост в системата и колко струва, всичко това на здравето, ако човек все пак се подхлъзне някъде, на подхвърлена нарочно пред него, бананова кора.

В. Софин