Ручеят

          Ручеят бълбука между стволовете на дърветата в гората. Преодолява препятствия и създава свои речни стихове... Извира далеч високо в планината. Спуска се шеметно между камъни. Пее ту приспивно песен, ту изнервен крещи дръзко за правото си да избира, откъде да се провре, между дерета, равнини или гори. Вечно търсещ свобода изригва предизвикателно. Ручеят твори...

    Дълбае изкусно дъното, търкаля удобно камъчета, мести пясък, хваща разсеяни мухи, бръмбари, гъсеници;увлича водните кончета, като им пее приспивно и тихо ромонещо, песен за красотата на природата. Освен това привлича  устата на всички, като опитен любовник удовлетворява жадно появили се нужди.  Целува с живителната си влага всеки, като му вдъхва сила и вяра. Милва нежно докосвайки боси крачета и лапи. Славеят зарежда от ручея, не само уникалния си глас, но и куража си за песента, която се лее в горската тишина и омайва всички присъстващи живи твари наблизо.

Всеобхватен, идва буен, дори намръщен през пролетта. Почти кротък и тих се усмихва през горещото лято, когато трудно се чува дръзкия му глас.

Подпомогнат от внезапно появили се есенни дъждове, ручеят предвкусвайки дългата зима се разгневява и започва да ръмжи предизвикателно, като излиза от руслото си. Помита без милост, беззащитно появили се на водопой животни;отнася слаби мостчета;ругае като каруцар. Всичко му е криво...

 Все пак, бялото в снега когато се появи внезапно успява да го успокои.  Благодарение на студено време,скрит  в капан от лед , ручеят тихо и невидимо за околните пее самотен. Изоставен от всички сам за себе си, той излива песен от душа.  Мечтае за слънчеви пролетни дъждове, които да върнат предишната му мощ.

Написал стихосбирката, превърнал всичко в музика, освободен и копнеещ за овладяване на нови светове ручеят избухва през пролетта, като носи едновременно радост и дори страх за всички живи същества.

Неуморен, необходим и същевременно опасен, също като човека, той обича и мрази едновременно. Но без неговата сила, без неговата всепоглъщаща любов, дори омраза светът нямаше да съществува и всичката красота около нас просто щеше да бъде пустиня...

В.СОФИН