петък, 19 февруари 2016 г.

Шишето



Обзето от приятелски чувства зарадвано на събралите се мъже край огъня, приятно бълбукаше шише с ракия. Явно му доставяше голямо удоволствие от  групата, която постоянно целуваше впечатлено гърлото му. Отстрани изглеждаше, че всички са влюбени именно в него а не в съдържанието, което също като огъня сгряваше телата им с мека топлина. Любовта обаче се оказа кратка. Докато почти с нежност мъжете си го подаваха и целуваха гърлото му един подир друг, сякаш споделена любовница, всичко вървеше добре. Внезапно щом последната капка се отдели почти трудно и с нежелание и  превзе устата на последния докоснал шишето идилията свърши.
   Съвсем празно, вече никому ненужно и не хващащо мъжките очи, сякаш остаряла мигновено жена, шишето изписка уплашено, когато изцедилият го мъж, почти грубо го захвърли встрани в храстите.
       Обидено от внезапно нахлулата омраза проникнала, като хлад в стъклените му вени, то преседя скрито там, цяла  година. Един летен ден, едно козарче случайно го намери, когато разтвори храстите за да изпъди оттам  козата, която бе изостанала от стадото.Шишето се усмихна  зарадвано, когато детето почти с нежност го взе в ръце и като го изми в близкия поток, го напълни с вода. При голямата топлина, която беше и изцеждаше всяка капка влага от телата, живителната течност бе от значение. Съдържанието в шишето бързо свършваше, но упорито козарчето го пълнеше и целуваше ли целуваше...
     Но вечерта бавно настъпваше и сенките изпълзяха от скритите си доскоро хладни места, където бяха не за друго, а заради дневната августовска горещина. Любовта на козарчето към шишето изчезна внезапно, както се и бе появила. За да не му пречи и тежи допълнително детето изхвърли стъклената бутилка покрай пътя, който водеше към селото му.
      Минаващо наблизо безстопанствено куче, любопитно подуши гърлото на шишето, но като видя, че не може да се добере до няколкото капки вода останали съвсем самотни вътре, ядосано, безцеремонно повдигна задна лапа и го маркира, като ненужна вещ.
     Обидено за сетен път от грубото отношение стъклото на бутилката се изпоти безпомощно и бе обзето от ярост.  Старият  почти изтрит етикет, който все още го придружаваше падна и вече нищо не подсказваше, че някога далеч във времето шишето е било пълно с ракия и много обичано.
        Две малки деца играещи на гоненица без да очакват среща, внезапно го намериха. Без да се замислят и без лоши чувства от тяхна страна го сложиха по-средата на пътя. Въоръжени с подръчни средства, камъни те без жал го счупиха....
    Останалите самотни капчици вода, сякаш бисерни сълзи, освободени се пръснаха навсякъде и бяха погълнати с радост от праха  търкалящ се на пътя.
       Съвсем случайно минаваща кола оттам спука гума от разпръснатите стъкла останали от шишето, което някога бе обичано но и наранено...
       В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар