четвъртък, 10 март 2016 г.

Да се втренчваш е опасно...



              Когато си млад и соковете буйно текат в жилите ти, няма как да не се отплеснеш от гледката пред тебе.
     В завода приятел работел по-времето на социализма, съвестно на шмиргела, като пренебрегнал пилата дремеща на спокойствие в шкафа му за инструменти. От време на време се позволявал да хвърли неангажиран поглед  пред прозореца отвън.  Изведнъж по-алеята се задали три нежни създания. Три хубави стажантки. Впечатлен от невероятното им излъчване, което нашепвало в ушите му: „Ела и ни вземи!”,моя приятел забравил, изобщо къде се намира. Вече се виждал щастливо запознат и с трите, когато изведнъж бездушния шмиргел напомнил за себе си. Вместо, като послушен инструмент да отнеме частица от метала в детайла, той решително изпилил без жал част от палеца на моя приятел, който бил ерген тогава. Сякаш ток преминал през жилите на пострадалия, който за миг забравил приятната картина отвънка и надал мощно вой, като вълк единак. Не знам, дали е успял да впечатли трите грации отвън, стажантките, които били тръгнали, тогава за обяда, но със сигурност знам, че изненада доктора, който явно се бе изпотил, докато зашивал с конец палеца му.
     Какво ли не правим за да ни забележат жените. Страдаме, ако не успеем в желанията си. Но се и измъчваме, ако пък лесно сме успели. Все пак любовта накрая винаги тържествува, а ние неопитните тихо ближем скритите си рани в очакване на нови, още по хубави стажантки, за които можем и цяла ръка да дадем. Трябва само да сме млади и решителни. За другото ще се погрижи бездушния шмиргел.
   В.СОФИН  

Няма коментари:

Публикуване на коментар