Чух стихът да плаче!
Усетих как се стичаха сълзите му. Освен това дочух, тихата
мелодия на римите, които извличаха тъгата от душата на отчаяни хора. Думите
раждаха спомени! Биеха, ръчкаха, молеха, настояваха! Сравняваха миналото с
бъдещето.
Животът ще дойде по-хубав от песен! По-нежен от галещ любовен
стих! Ще се обичат хората; ще се радват на красотата на природата;ще бъдат
личности, които градят правилно бъдещето за децата си. Без измами,лицемерие,
завист. Кому е нужна? Нима един човек може да изконсумира повече храна
отколкото му е необходимо?
На гости пристигна едно объркано бъдеще. Бъдеще, което няма
милост и пощада. Плачат изсечени горите! Летят боклуци чак до небесата! Политици
се обвиняват полудели в парламента! Хора, крадат, убиват без пощада. Други
просят с разтреперани немощни ръце. Сълзи текат неспирно! Децата не са деца
вече. Те са остарели защото подражават на възрастните. Душите им са объркани.
Те не знаят дори защо са родени. Какво трябва да правят, дали да мразят или
обичат. Объркан свят! Побъркани алчни копелета с пари, предизвикващи войни и
разруха!
Любовта и тя се оказа недостатъчна за да се вразумят хората, които търсят отдушник в наркотиците.
Нима това е живота? Нима това е бъдещето?
Плаче днес, нежния стих! Сълзите му се стичат безпомощно на
земята като търсят изход и спасение. Спасение за всички! За неосъзнатите,
алчните, безпомощните, за запазване на природата.
Стенат римите объркани! Извличат тиха мелодия! Капят безпомощни
сълзите! Търсят изход! Изход, който не
се вижда на хоризонта.
Раждат думите спомени! Молят, настояват и търсят Надеждата,
която е изгубила вярата, в човека и доброто...
Тунелът тъмен в моята
душа!
Ето аз пак тук съм, но греша!
Дали ще зърна отново любовта,
която да движи, замръзнала кръвта,
на хора забравили за род и свобода!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар