Истинска с грация, у нас интеграция!

                                                      Истинска с грация, у нас интеграция!

       Хубава, интересна дума: ИНТЕГРАЦИЯ!  Да, но трудно осъществима за:

1.       Родени умни закони, упорито се опъват и не искат интеграция.

2.       Мнозинството у нас не желае да чисти, защото е по-приятно да се разхвърлят боклуците на воля пред  домовете с които вятъра безгрижно да играе. Или пък е приятно, на краката да се разхождат свободно сред  кал и мърсотия.

3.       Упорити магазините не желаят да се лишават от високите си цени.

4.       Малките заплати успокоени от напрежение, не желаят да скачат, защото са подкрепени с желязната воля на работодателя изстискващ всичко от хората си.

5.       Дори много от депутатите не могат да се интегрират в парламента. Затова и част от тях, скачат от една партия в друга. Ако пък не са добри въжеиграчи, обидени се правят на независими, но все пак необходими.

6.       Учителите не могат да интегрират с ум децата, защото просто родителите им не разрешават това и налитат на бой.

7.       Здравеопазването у нас също отказва да се подчини, като твърди, че всичко става само с пари, а не с чувства. Който ще да мре, да мре!

8.       Селското стопанство и животновъдство, не желае да се възроди отново, защото цената на млякото ако я има изобщо е прекалено ниска.

9.       Асфалтът по магистралите ни също отказва да се интегрира. Затова зимно време бърза да се разпадне под гумите на колите.

Изобщо хубава дума е интеграцията. У нас необходима, но само с пари осъществима.

            Малцинствата свикнали на помощи се интегрират към безплатен ток и вода.

През изминалите вече 25 години депутатите най-лесно и често интегрират езика си, като постоянно го обновяват с чужди думи, къде разбрани, къде не от обществото. Вместо „НЯМА!”, което звучи грубо, умните глави в парламента, казват: „I’m sorri”, „Айм сори” с което твърдят, че съжаляват за положението.

С извършената културна интеграция у нас /приватизация/ на заводите, кината, училищата и дори читалищата, хората останаха на улицата. На сградите не им понесе това отношение и затова с вещата ръка на мародера изчезнаха, сякаш никога не са съществували. Само тук там останаха да стърчат самотни руини, които казват горчивата истина. Интегрирани на улицата, хората измислиха измамите и кражбите за да оцелеят.

Затвори няма ли? „Сори!” Има, но интегрирани там няма. Само гладни кокошкари попаднали по-случайност, мъчат наровете в килиите.

Виж! Другото се адаптира най-добре. Корупцията успешно интегрирана у нас! Ако имаш пари, може и да се вредиш за „ПРАВА без опашка. Ако нямаш, мястото ти гражданино е най-отзад, което значи, че сте неблагодарник, недостоен за вкарване в интеграция.

Виж ти? Виж ти? Чуждите стоки у нас с успех се интегрират, докато нашите не успяват и въздух да поемат.

В резултат на успялата интеграция, душите се объркаха. Деца бият родители и учители. Убиват само за една казана, забележете правилно дума, ако пък им се каже друга, просто се усмихват с идиотски с добре тренирана, интегрирана усмивка.

Неуспелите хора, които не можаха да уловят  духа на демокрацията сега почиват в близките гробища.

Горите! Какво за тях? Която дървесина не подлежи на интеграция, бива безжалостно изгаряна с помощта на хора, които бързат да усвоят парите.

Дори затворниците, щели да ги интегрират с „ПРАВА”. Много ясно, че ще гласуват за оня който ги освободи и измисли начин, да легализира престъпленията им , като безобидни за нацията.

Хубава, истинска и красива дума интеграция, но трудно осъществима за нашата нация!

В.СОФИН