Език невъздържан мой!
Сред звезди пръснати безброй,
сред слънчеви лъчи във зной -
обичам те, дори да си в покой!
Щастлив съм, когато си във бой
с шишета пълни ракиени под строй!
В кръчмата, след поредния запой,
до гроб оставаш, верен мой!
Когато бълваш гневни думи,
когато ме измъчваш мълчешком -
дори изкачващ трудно друми,
при мен, пак идваш тичешком!
Език невъздържан и от сой,
не знаеш нито миг покой!
Безстрашен приказен, като герой -
обиден и ругаещ, целият си мой!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар