Мисълта на светло...!

      Притесних я! Изкарах я на светло!

     Загнездила се вътре в мен мисълта не искаше упорито да излиза. Явно се срамуваше. Или пък по-скоро в студеното януарско утро се беше скрила на топло и спеше необезпокоявано. Чувах я в под съзнанието си как тихо хърка. А време за губене нямаше. Днес не достига и все е скъпо...  Нужно беше да се събуди, да почувства допира на намръщеното, гузно време. Да се погнуси, да реагира, да изкиха събраната топлина, да сгрее хората. Те имат нужда.

  Всяка човешка душа днес крещи за помощ, за разбиране, за обич...! Всяка преследва мечтата си, за по-добър живот. Но уви, не всяка се бори упорито за правото си, за място под слънцето...!

  Нима е нужно мисълта да спи? Нима трябва да се крие срамежливо?  Страхливо загнездила се вътре в мен на топло спеше...

 Изкрещях обиден.

   Изкарах я на светло...!

Учудена мисълта премигна, из хърка за последно и отвори широко очи. Видя, дори подуши ставащото около нея, почувства мъката, усети тревогата превзела душите на хората. Разбра истината и се включи. Ръката отпочинала също помогна с писане. Когато на бял лист благословена, успокояваща мисълта се роди, силата на словото прекърши негативното  чувство и му даде шанс, за по-справедлив живот.

  Живот за всички, докоснали и усетили магията извираща от добре написаната книга, която помага истински за оцеляването на изгубените днес, едва оцеляващи души!

В.СОФИН