Ей ги на обувки с
душа. Уж са обикновени, а носят светлина!
Изморен скачам в софийското Метро, успявам да седна и
забивам нос в пода пред мен. Тутакси прогледнах. Обувки всякакви. Ботуши също.
Да не казвам за маратонките, кецовете, туристическите, токчетата и всички други
разновидности. Богат избор. Гледам ги как някои от тях интимно се докосват,
сякаш са първи любовници. Други пък ядосани са обърнали гърбове един другиму, защото
явно не могат да се понасят. Дамски обувки с мъжки, и какъв ли не шарен свят.
Някои нагло настъпват по мазола съседите, които са имали нещастието да са
прекалено близко. Ония които са намерили повод за разговор се гледат в очите и
молят следващата спирка да забави ход тъй като приказката им се получава
удачна. Сродни души. Гледам обувките и
виждам нови, но така и също стари окъсани пенсионери. Някои са лъснати, сякаш
бръснати, а пък по интересните, дори са къпани. Хората които ги носеха бяха
също различни като обувките си. Някои поддържани други отчаяно небръснати. Пъстър,
шарен свят, на чешити всякакви богат!
Зяпнах и моите обувки,
които с острия си „нос“ се опитваха да сключат договор с едни други дамски с
цел да поведат разговор. Хайде де! Такива на мен не минават. Какво е това
интимничене. Не може ли да се държат прилично? Дръпнах ги настрана. Обаче
дамските усетили място се хвърлиха към моите, като че ли само за това бяха чакали,
мечтали. Виж ги ти! Засрамен скачам на следващата спирка и се измъквам през
вратата като трюмен плъх усетил неизбежно удавяне. Удавяне в любов. Все пак
обувките различни, кални, нови, стари си приличат. Едни се привличат, други се
отблъскват също като нас хората. Нали са обувки? Да! Но носят душа! Трябва само
да видите и да усетите вълнението им. За да го сторите, качете се на Метрото и
гледайте долу, там където истински се срещат те, на живо обувките с душа, като
хората с особена, искрена светлина!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар