петък, 24 февруари 2017 г.

За любов прогледнах!


Когато я видях тъй мила

изящна в дръзката и поза,

почувствах  женската и сила -

богиня застанала до роза!



В градината усмихната и боса

сред аромат на пролетни цветя

в синя рокля дългокоса

непозната, прелестна, стоеше тя!



Къпеше се в слънчева зора.

Бисери събираше с ръка.

Галеше я пролетна роса,

целуваше тревата и крака!



Зайчета танцуваха игриви.

Гукаха гълъбите сиви.

Сенки криеха се диви,

уплашени от очите и красиви!



В оня миг, удивен прогледнах.

Усетих, че вече съм готов.

Когато в очите и погледнах,

сърцето ми, удари за любов!




В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар