С любовен блян измамен
човек модерен в тоя век.
На страст бурна е отдаден
за спина все още няма лек.
Днес с хубава мадама.
Утре с бутилка във ръка.
Тъй живеем от измама
без да мислим за света.
Колите гоним лудо
докрай натискаме газта.
Пътят хлъзгав е, и чудо -
блъскаме минаваща жена.
Палим не мислещи цигара,
машинално гълтаме дима.
Навярно никой не съзнава,
не сме единствени в света.
Изсичаме без жалост и горите,
не милеем за утрешния ден.
Вълнуват ни единствено парите.
Хванати сме в грубият им плен.
Учени безумно атомът разбиха.
Роди се убийствена ракета.
Мощта и неутронна утроиха
с цел единствена - земната планета.
Изморени от сиво напрежение,
човек унесен, днес руши.
За съжаление в сбърканото ежедневие
останали сме бедни, без души!
В.СОФИН писано в
далечната година 1988 на17.10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар