Отговорна и трудна мисия е да се хване успехът за гащите.
Опитах да го излъжа с рибарска мрежа. Избяга. Хвърлих въдица с два лева
примамка. Отново ми се изплъзна. Подгоних го като опитен лекоатлет. Отново не успях.
Проследих го отдалеч с бинокъл. Усмихваше се гадината. При това ехидно
показваше оня любопитен пръст, дето всички му викат среден.
Лошото е, че бях
обхванат от внезапна еуфория. Мислех да се изкача сам, високо на пиедестала.
Мислех си, че там е откровеното ми място. Високо витаещ сред облаците, отнесен,
дрогиран от славата, която носи бягащият успех. Реших да опитам с хитро
заложени капани. Мислех си веднъж да му смъкна гащите, няма къде гол да бяга. За
целта запретнах ръкави. Въпреки сложно направената маневра, отново успехът се
измъкна. При това съвсем облечен. Наконтен в модерен костюм, усмихващ се
отдалеч, гледащ към мен, нищожния книжен червей с презрение. Гледам го милият, все
се пъха при политиците. Едни и същи облагодетелства, не зависимо дали са леви
или пък десни. Само цветовете им различни. Пък аз как да го хвана? Дали да не
го по гъделичкам нежно с думи? Да му се подмажа? Чул ме успехът не само ми се
изсмя, но буквално се изплю в пребледнялото ми от напрежение лице. Явно искаше
да ме махне изцяло от сцената на живота? Мен който искрено го харесва. Опитах отново да го примамя. С лицемерен тон
паднах на колене. Бил съм закъснял. Така ми отвърна успехът Друг по-находчив с
много пари го хванал за гащите. Държи го здраво и не пуска. Явно манипулиран
успехът и той горкият в един определен момент рухва измъчен под постоянния
натиск на парите.
В крайна сметка
най-после, все пак реших да го оставя на мира. Нека си го преследват
политиците. Да си го гушкат гальовно за лека нощ. На мен ми стигат малките неща,
които явно ме обогатяват. Щастлив съм с интересна книга в ръце, щастлив съм с
усмивката на хубава жена, с кокичето цъфнало само в двора ми, с плахия топъл
пролетен вятър шумящ искрено в ушите ми, с любовта на забързания пеещ поток, с
птиците хвъркащи по клоните на току що цъфнала череша...
Това е, то успеха. Да
усетиш, да почувстваш всичко това от живота, и за момент да изкачиш мислено своя пиедестал, водещ високо там в необхватното синьото небе при
слънцето, което сгрява с любов душата на всички живи твари по земята.
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар