Красива си Мария...!

     Всяка една уважаваща положението си в обществото жена, обича да чува комплименти от мъжете. Ако вие сте млад и необвързан, това може да ви се удаде, защото във вас кипят хормони, които жадуват да получат облекчение. Заглеждате се по-всяка засукана и не засукана достатъчно красива мацка и казвате на всеуслушание:

-Ах! Колко сте красива само! Облечена сте в унисон с времето и разбира се... Как можах да забравя... Днес именно това е модно да се носи... –казвате това имайки в предвид модата за момента и леко намигвате с око, като гледате това ви поведение, да не обиди срещнатата дама срещу вас. Някои от срещнатите персони само ще ви се усмихнат и ще ви отминат безмълвно уверени в казаните от вас думи. Други ще ви благодарят мило и това ще е от ваша страна повод да ги поканите на кафе. Но като цяло всички ще се щастливи, че вашият млад ястребов поглед се е спрял именно на тях.

   Но друго стои положението, когато вече сте успели да оплешивеете, да пуснете коремче и разбира се, да напреднете във възрастта. При това дори сте женен. Знаете много добре, че вашите комплименти в ушите на други жени, не биха направили достатъчно впечатление. За това като цяло обзет от пролетно или лятно настроение, пробвате да пробиете черупката на милата до вас жена за която сте венчан от дълго време.

Като за начало и кураж, дръпвате една ракия и когато пред погледа се материализира вашата благоверна казвате:

-Днес си много красива Мария! –мисълта ви е, че до всеки уважаващ себе си мъж стои поне по-една Мария. Да но вашата е Мариана, а не Мария нали?

-Ти какво? –почва ви милата. –Да не си пиян?

-Не! Просто съм щастлив, че те има и ми се виждаш прекрасна...

Тука милата ви прекъсва:

-Не стига, че се казвам Мариана, а ти все виждаш в мене, сигурно оная Мария, някога от твоето минало. Това е обида, а не комплимент! –заключава жена ви и ви гледа на кръв.

-Но аз само...

-Какво ти само?

-Исках да бъда мил!

-Щом искаш, направи вечерята, налей ракията в чашите, вдигни наздравица и накрая измий чиниите!

-Да... Веднага! –казвате и окрилен действате. Когато вечерта приключи и вие се доближите в кревата до леко похъркващата ваша половинка при това като огладняло куче за салам и се опитате, казвам само се опитате да пуснете закопнялата ваша ръка за ласка, дочувате:

-Сега пък какво искаш? Лягай, че утре си на работа в пет! Нали не искаш да се успиш?

Чувате се да казвате огорчен:

-Ами, аз само исках да ти пожелая лека нощ скъпа и да получа целувка за вечерята на свещи...!

-Виж какво му се е приискало... на дъртото. Ти да не си закачал пак колежките бе?

-Не мило. Просто днес няколко от тях на име Мария имаха имен ден.

-И какво от това?

-Ами мислех...!

-Не е време за мислене, а за спане!

При това категорично изказване от любимата до вас жена, огорчен вие забравяте за комплиментите. Не виждате по-далеч от носа си. Забелязвате само забележките на шефа ви. Колежките зяпат във вас с очакване, но вие убит духом, останал без глас, преглъщате на сухо и си спомняте за младостта, когато комплиментът се посрещаше радушно от всички Марии по-света.

В.СОФИН