събота, 12 август 2017 г.

Душица - последна част


                                       Душица - последна част

    Мислех си, че Душка вече е остаряла. Но оказа се, че все още има мая в нея. Изненада ни, когато успя да ни покаже новата си придобивка. Тогава роди две съвсем здрави котета, като едното, разбира се Тошко бе доста едро бебе. Сестра му Чуцинка, дребна но особено активна в игрите и закачките още от малка бе доста палава. Демонка, страхлива по-натура успя да ни изненада с женско коте, което кръстихме едва по-късно с името Бъзливка. Оказа се доста плашлива и бе нужно време да преодолее страховете си. С мен успя, но от другите бягаше. Красива котка беше. Бяло и оранжево се преплитаха в козината и. Естествено, че и Чуцинка бе доста красива. Душица бе дала всичко от себе си. Обучаваше всички котета. Дори прескачаше в кашона при внучката си Демонка, уверена, че тя не може да се справи като майка.

  Един летен ден, когато котетата бяха на няколко месеца със семейството ми отидохме на планина. Останала вярна на поста си, макар, че ни нямаше три дни, Душица се грижеше за цялото котешко семейство. Бяхме приятно изненадани, когато се прибрахме. От някъде надушила ни, тя се появи придружена от всички.

   Започна обучението. От къде ги хващаше тия мишки, не питайте, не знам. Но виждах как успешно Чуцинка успяваше да вникне в урока. Тошко също се справяше. Бъзливка естествено бе последна, защото изпитваше паника от всичко.

    Един летен ден, наследничката на Душица изчезна. Беше бременна. Явно нещо и се беше случило. Така и не разбрахме какво се бе случило с Чуцинка.. Почуствахме се ощетени. Особено синът ми, която много я харесваше, защото му напомняше за другата дъщеря на Душица, Чуца.

   Тошко обаче не остана без грижи. Редовно виждах как беше обучаван да се мие. За разлика от него Синковецът се оказа мързеливец. Лягаше и заспиваше без да е направил тоалета си. Интересна гледка бяха, Душица и порасналият по-голям на ръст от нея син, Тошко. Обичаше той, майка си. С нея се считаше защитен. Спеше до нея, а тя все го миеше. При това не и омръзваше, да го чеше зад ушите и да го приласкава като малко котенце. Красива идилия, но винаги идва след време и нещо непоправимо.

 В един определен момент когато се оказаха цяло котешко семейство, когато бяха точно шест всички обичаха да спят върху мен. Така се и роди стих посветен на тях.

Душка, ветеранката; Демонка, синчето и Синковец, Тошко, Чуцинка и Бъзливка.

                                                                Котешка  натурална грейка

Мъркаща на пълни обороти

не обикновена грейката работи –



Първа котка ляга във краката

студени често, топли ходилата!



Да не скърцат болни двете

втора сгрява коленете!



Пристан намерила в каюта

трета дреме тихо в скута!



Завзела място на гърдите

четвърта топли, зимни дните!



Вместо с шапка на главата

зад тила съвсем позната

мърка пета, най-добрата!  -

Душица- Мушица най-милата!





Когато застанеха над паниците и разбира се чуех ръмжене, веднага въдворявах ред. Душица пред почиташе да ги гледа как се хранят. Едва когато останеше сама искаше ядене от мен. Не оставях бездушен към мяукането и, и и режех от колбасите в хладилника.

  Отмина още една тежка зима. Котките събрани около камината спяха задружно на топло. Пролетта на 2015година се оказа студена и безпощадна. Март дойде ядовит и снеговит.

  Една вечер, когато изобщо не очаквах Душица, дойде да си легне при мен. Напоследък не можеше да се вреди от другите. Остаряла Баба Душка отстъпваше по-лека фронта си. Легна върху гърдите ми и така остана през цялата нощ. На сутринта заминах на работа.

 Повече не я видях. Питах се как така тя бе предусетила, че ще се разделим при това завинаги. Цяла нощ не мръдна от мен, сбогувайки се по-своя си начин. Но не само тя изчезна и Бъзливка е изпари някъде. Остана пустота в гърдите ми.

 Тошко, Демонка и Синковецът останаха. Временно. На следващата пролет изчезна и Демончето.

Сега си имам наследството, Тошко и Синковецът, които често разменят лапи. Естествено по-младия макар и по-едър благоразумно отстъпва. Синковчето се оказа боец. Налита и на по-едри котараци от него. Носи и последствия. Многобройни рани, които все трябва да лекуваме. Като си помисля, че като коте беше безкрайно страхлив.

   Времето без милост завъртя колелото си. Всичко тече, променя се. Но не и спомена за котешкото семейство и Душица-Мушица, която не беше просто котка, не беше и куче, но бе с душа като на човек, който знаеше как истински да обича и да се разделя макар и завинаги!
В.Софин

Няма коментари:

Публикуване на коментар