Неизвестно защо,
все ми се налага да чувам как кръвта пътува нелегално във вените. Открила
пътечки, прави обиколки забързано и не щади сърцето. Понякога когато леко се
измори и намали стъпки, стига в главата и дори се замисля заедно с мозъка за
моментна почивка. Да но следващия приток отзад не дава такава възможност. Ако
се натрупа прекалено много кръв в мозъка, главата почва да бръмчи от болка, а
ушите се свиват като на котарак, видял опонент за територия. С помощта на
щадящо хапче, ако има все още такова отново раздвижвам кръвта задрямала в
пътеката на вените. Облекчена тя шурва надолу към корема, свлича се до петите и
отново почва да качва своя връх, главата. Да но седнал пред компютъра свил
колене преча на движението като застанал пиян пешеходец на зебра. Кръвта спира
за момент учудена и принуждава изтръпналите мои свити крайници, които болят от
напрежението струпано в тях, да са изправят. Въздъхвайки облекчено
възстановила равновесието си, кръвта тръгва бавно нагоре като току що набиращ
скорост, влак. Внезапно до ушите ми стига песента и. Тя ме попарва сънливо и ме омайва като кара
зъркелите ми да премигват сякаш са
видели раят. Пробвам да държа очите си
отворени. Сърцето изненадано започва своя справедлив протест. Мозъкът отказва
да се включи усамотен и в неведение за ставащото. Кръвта внезапно ескалира. Търси нов път,
избира... Ту отляво, ту от дясно все приижда буйна и опасна. Танцува бясно в
пътеки тесни, мисли възникват възбудени несвестни, пристигат копнежи
неуместни...
От толкова движение
по пътищата на вените, сърцето се разхлопва. Тялото постоянно смазвано като
часовник спира спънато във вечния си ход. Стига се до онзи неизвестен бряг,
където всеки подвива крак за да може някой нов, да се пръкне в този свят, на
кръговрат суров!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар