ОСВЕЖАВАНЕ

   Нужно бе, някой да го подкрепи. Нямаше друг начин, иначе изпускаше ситуацията от контрол. Почти се бе просълзил от създаденото напрежение разстилащо се във въздуха. Езикът му изцяло вързан на фльонга се опита да помогне. В резултат се чу фъфлене, което не разведри атмосферата, а само успя да я нагнети достатъчно,  защото няколко едри сълзи без милост, паднаха пред него и го озадачиха.

  В този миг единствен, ненадейно прозвуча освежаващ смях. Най-обикновен нищо не значещ за никого, но облекчаващ. Не беше неговият, който би прозвучал като плач на недоволно дете лишено от любимата играчка, а нещо мило, което спаси положението. Бликналият като фонтан, дързък смях на служителя, реши затруднението, възникнало пред всички.

    Шефът се почеса, небрежно избърсвайки потта от челото си. И в този миг набрал неимоверно сили от чутия освежаващ смях, ревна заповеднически:

-Какво гледате? Какво зяпате безцелно? Бързо на работа всички! Да не би, да искате от мене да се лиша от удоволствието да почивам и да бачкам вместо вас?

Загледан в ниско сведените гърбове на смутения колектив, шефът проследи със задоволство как всички се пръснаха, ничком по-работните си места.

   Чудно нещо стори бликналият внезапно, облекчаващ ситуацията смях. Не само успя да изкара търсените, до скоро скрити от езика на шефа думи, а дори накара мързеливия колектив да раздвижи системата, носеща пари. Пари, които топлят студени, сърца не можещи да вникнат в простите откровени, неща за тях, които са: Вяра, Надежда и Любов!

В.Софин