четвъртък, 31 август 2017 г.

Дръпнато килимче


Тъкмо го схванах, тъкмо му се зарадвах и то гадината ми дръпна черджето. Какво говоря, килимчето постлано с приятели ми бе сецнато. Аз качвам, те трият. Аз харесвам, те не ми дават да го харесвам. Контрол! Как го обичам само, но не мога да му помогна. Та как да контролираш пияницата, когато иска още алкохол. Как да спреш наркоманът да се дрогира. Как да унищожиш таланта на начинаещ автор, който все още търси себе си и пише, дори глупости.

   Да но фейсбука го прави, като си играе с нас приятели. Вихри се с нервите ни, мами ни с красиви снимки, но забравя едно, че сме истински , а не измислени герои от приказките. Ние дишаме един въздух, мечтаем за любов и красота. Някои лудеят за пари, но това е болест и необходимост в свят, където царуват финикийските измислени знаци. Щом се увлечем, в изящното, щом се възмутим искрящо от фалшиво бляскащото, и ни дърпат пътеката, черджето или килимчето под краката.

    Правила! Хубаво, но  все пак те са създадени за да се нарушават. Фейсбук не дава! То и мама не дава на тате, ако не знае как да си иска. Но на кого от тях им пука, че има хора, които се вълнуват, които се бунтуват от нагласеното и искат едно, да се чуе и техния глас дори и грешен, но да се чуе и види. Всеки с мислите си, всеки с приятелите, които уважава. Хубаво, но Фейса не дава много да се шава! И какво от това? Днес съм тука, утре ме няма. Въпреки всичко, не понасям ограниченията. До тук скачай, по нататък не може! Да ама съседа Гошо прескочи града ни с двеста километра в час и дори глоба не му писаха. А виж ти, на мене слагат ограничения.
  Това ще ядеш - Г М О! Това ще пиеш, т газираните "Ета", които ще ти покажат пътя към смъртта, който е осеян с тръни за тебе, приятелю!
    Защо пък трябва да се съобразявам с клишетата, защо трябва да им се кланям? Та не мога ли да бъда себе си, неразбран наивник, който вярва, че светът ще се промени към хубаво. Да но новините бъкащи от алчност и престъпения умишлено сготвени за погледа, говорят друго. Лъжи, приказки бляскави и фалшиви усмивки. Човек се отличава от животното по-това че умее да мисли. Може и грешно, но поне мисли различно от ония поели правия път, който им е устроен от ония, които се мислят за богоизбрани. Войни, глад и напрежение! Това е днешното ни  болно, всекидневие!
В.Софин

Няма коментари:

Публикуване на коментар