Пустата му мисъл!
А я мъча, тя ми бяга. Опитвам да я гладя с ютия. Пробвам да я мамя с шоколад.
Експериментирам, стягайки я в менгеме. Дори дръзвам да и чета любовна поезия.
Вместо да се зарадва и ми благодари, както се казва от сърце, тя се намръщи и
се огъна в поза на хармоника. Изпадна в ярост показвайки ми другата страна на
нещата. Гладни много. Страдащи болни, също. Пренебрегнати и угнетени мнозинство.
Пари няма! Светлина в тунела няма. Какво тогава?
Злоба извираща сред
паветата на улицата и напукания от наводнението асфалт...
Днес пълзят задъхани,
обезверени хора, които все още търсят запазено място под слънцето, което днес
августовско без милост пече и не дава надежда за въздух, който да разведри нагорещената система...
Завист, измама,
алчност, бездушие...
Дори мълниите днес
магнитно долетели от небесата, не успяват да освежат мисълта. Дъждът изсипан
тропически не въдворява ред, а позволява на улиците да се давят във вода, която
помита всичко най-хубаво - любов, вярност и постоянство в идеите на всеки от
нас, дребните мравки, които хранят света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар