петък, 3 май 2019 г.

Да отстреляш снимка

       Красив е залезът при вятър. Но за да го заснемем е, нужна подготовка не само с фотоапарат.
Ако живеем на  първия етаж на къща, няма как да уловим всички нюанси на залязващото слънце. Най-интересното със сигурност ще ни убегне. Съвсем друго е, ако имаме таван, на който има прозорче към покрива. Качваме се на стълбата и хоп...
Пак ни убягнал залезът.
Последният лъч на слънцето някак си е, успял да изчезне преди да натиснем копчето на фотоапарата. За да сме напълно готови нужно е, да чакаме като отделим предварително време за случая. Да дебнем като ловец на пусия. И когато слънцето се  опита да избяга с последния си лъч светлина, да го от стреляме право в мишената.
Едва тогава ще получим хубава снимка с която да се гордеем. Все пак за да не ни избяга славата, трябва да подготвим и фото апаратът ни. Да преценим дължината на отстрела на око и да подготвим спусъка... Бутона за натискане. Ако мръднем в точния момент докато се чешем по носа като нищо последният слънчев лъч ще намери секунда време за да избяга. Още по лошо е, ако не задържим дъха си и това стане причина друг да обере нашата слава.
За да постигнем съвършенство при снимане, трябва да се научим да бъдем истински и неуморни стоици. Също като Гюро Михайлов на поста си... Да не помръдваме, не дишаме, не кашляме, не се почесваме, не кихаме нито пък мигаме на пресекулки... Още по малко да говорим.
Превърнати в статуя, която и да бъде ощипана, няма да усети нищо, защото изкуството иска жертви.
Успеем ли да постигнем тази кондиция вече сме готови почти...
Изчакали сме времето, надвили сме егоизмът си стоически. Всичко е готово за славата. Снимката ни няма как да не се получи.
Да но...!
Стълбата на която сме стъпили за да бъдем нависоко внезапно чупи една от пречките на която сме стъпили. Падаме и отново сме в несъвършенство. Нещата са отново в извън контрол. Така, че ако на мушката на фото апаратът ни е залезът и последния светъл слънчев лъч, трябва да предвидим всичко.
Лекарства за гърлото да не дращи; вода да не бъде сухо. Очите отпочинали и без напрежение, ръцете също взели успокоителни...
Като си помислим само, колко много препятствия има по пътя към славата. И то само за една единствена снимка. Не повече... Само една! Но такава, че да спира дъха на всички видели я. И разбира се да стигне приз. Трудно се печели блясъкът на прожекторите, но все пак си заслужава отстрелването на хубава снимка. Успеем ли да се наложим, влизаме в историята на изкуството... Е ако пък не, тогава остава желанието да се забавляваме истински. При това със снимки, които и ние не очакваме от нас самите. Така се раждат папараците! Гледат, не мислят много, стрелят и печелят... Може и бой да отнесат, но това са рисковете на професията. За да вземеш нещо, трябва и да дадеш за да получиш, слава и пари!
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар