Не винаги отлежалото е хубаво!

          Приятелите ми твърдяха, че отлежалото било хубаво. Бях на път да се съглася с тях но като размислих...

-А бе Данчо! –казаха ми веднъж. –Знаеш ли, че хубавата ракия се пие само отлежала! А уискито и то... Да не казваме за виното. Колкото повече лежи, толкова по-добре...

Кимнах с глава в знак на съгласие, но изведнъж изплуваха в главата ми мисли, които няма как да не говорят...

Аз съм лежал под майчиното сърце девет месеца. След като ме „напъдиха“ или по точно се родих ми осигуриха детско креватче. Спомням си, че беше хубаво това време. Ревеш! Хранят те! Прислужват. Грижат те отвсякъде. Но всичко е временно. Едва бях проходил с цел да превзема поне с очи големият свят, когато ме изпратиха на детска градина. Там да съм отлежавал и да съм слушал заръча ми тогава моята родителка. Изтърпях някак си времето и тъкмо се виждах свободен като птица готова да литне в необятния свят, когато ме записаха на училище. Прекалено дългите години на отлежаване там, ми се сториха като затвор. Вярно е, че научих и много неща за живота като например как да кръшкам от училищни задължения. Хващах по слабите да ми пишат домашните. Но всяко начало си има и край разбира се. С мързела си, който ме обхващаше в училище отлежах две години допълнително в един и същи клас. Дори тогава бях натопен от един подсмърчащ съученик и ме наказаха само защото го бях плеснал, за дадена му от мен задача, която той беше решил грешно. За двойката си изядох пердаха от баща ми, който ме почна с думи още от вратата вкъщи.

-Двойкар! –ревеше той в ушите ми през годините на моето обучение в училище и коланът от панталонът му влизаше безкомпромисен в действие по мене.

Ако не друго пораснах.Станах висок младеж за чудо и приказ. Започнах да досаждам на девойките, защото хормоните у мен почнаха да говорят неприлично. Щипех ги и дори си позволих да ги каня на тъмни места с една едничка цел, да отлежаваме заедно. Виках им:

-Не се дърпайте бе! Отлежаване о заедно в комплект е хубаво нещо... Поне опитайте и ще се съгласите с мен.

Чух отговорът им обиден:

-Простак! –плюеха те в лицето ми и веднага донасяха всичко в директорските уши. Естествено ме изключиха на момента. Баща ми отново пусна колана си да отлежава върху гърбината ми. Благодарен му бях. Все пак нали той ме спаси от училище, което така или иначе не завърших докрай.

-Отиваш на работа! –отсече без компромис баща ми и така се озовах в един завод, където и други като мен нещастници се опитаха да градят социализъм и все не им се получаваше...

Там отлежах само три години през които научих, че колкото и да работиш, не ще забогатееш, нито пък ще блеснеш с нещо напред. Докато скучаех там, реших да шикалкавя. Забелязаха ме и директорът на завода ме предупреди. После отново второ нарушение и на третото изхвърчах навън. Пуснаха ме по живо по здраво, уволнен от работа, която не бях желал. Усмихнат се опитах да се промъкна вкъщи. Старият ми вече баща ме посрещна кисел на вратата, но не посмя да пусне в ход колана на панталоните си.Само ми каза тогава:

-Какво да те правя синко! Идиот си и такъв ще си останеш... Заминаваш в армията на превъзпитание!

Записа ме войник Отлежах там две години, месец и пет дена точно... Що бой изядох там не е за разправяне. Викаха ми да застана мирно, но шило у торба стои ли...

-Първо ти, капитане застани мирно, да видим как го правиш пък после аз!

За тия мои пренебрежително казани на показ думи, изтърках от отлежаване наровете в ареста. Всеки знае, че на началник се говори на „Ви“, а пък аз нали съм свикнал все на „Ти“. Затова и все мен наказваха. Накрая, когато вече им беше писнало да ме виждат все залежаващ се в ареста ме уволниха. Сияещ от радост се прибрах вкъщи. Баща ми като ме видя веднага се опита да ми намери работа. Но отвсякъде ме гонеха.

От една страна хубаво. Отлежавах си вкъщи. Но от друга натежах неимоверно на изтънелия семеен бюджет. Накрая баща ми не издържа на напрежението и ми показа без компромис вратата с думите:

-Търтей! Върви и се научи да живееш сред хората!

Опитах ей! Присламчвах се до някой зазяпан щастливо в облаците и му празнех джобовете. Известно време джебчийската работа ми се удаваше. Но веднъж ми устроиха хайка. Хванаха ме тъкмо, когато издърпвах дамската чанта на една упорита стара дама, която ме заплю в лицето. Докато обърсвах храчката ме закопчаха.

Осъдиха ме по бързата процедура. Понеже много хора бяха пропищели от действията ми, свидетелстваха срещу мен, въпреки първото ми нарушение и получих три години отлежаване в затвора.

    Вътре на топло, някои от по напористите затворници се опитаха да ме щипят сякаш бях в очите им жена. Налетях им. Понеже и аз не си знаех тогава силата, се справих без компромисно с тях. Счупих няколко глави, потроших ребра и бях оставен на мира. Само дето получих допълнително още една година към присъдата си. Изтърпях и това отлежаване. Когато излязох вече знаех, че и да си отидех у дома, нямаше да ме посрещнат. Работа не можех да си намеря. Мислех, че за нищо не ставам.

После видях улиците пълни с хора и се замислих. Дали пък клошар или просяк да не стана... Да но силата ми щеше да отиде не използвана...

Затова в новото време след деветдесетте години на двайстият век станах мутра. Биех и прибирах пари на длъжници за един богат човек. Бях облечен в луксозен костюм, хранен редовно и обслужван от скъпи девойки...

След време се запитах отново. Дали това е моят свят. Известно време отлежах там като воденичен камък, който си тежи на едно място само. Да но, все пак се намериха отмъстителни хора, които ми устроиха капан с белязани пари. Не можех да натопя шефа си и затова се озовах отново за отлежаване в затвора. През тия няколко години мъчение там, баща ми се беше поминал.вкъщи. Един вид направил ми последна услуга. Върнах се вкъщи при старата си майка. Този път реших да бъда разумен.

Бях оставил пари на отлежаване на името на майка ми в банката. Изтеглих ги и започнах бизнес. Наех работници да правят закуски. Имах късмет. Потръгна ми, въпреки, че се опитаха ма ме сплашат със събиране силово на суми за мутрите. Е аз нали бях бивша такава. Името и влиянието на предишният ми шеф ги спря. По тоя начин той ми се отблагодари за това, че бях отлежал вместо него наказанието за белязаните пари.

Изпълзях като бурен над картофите! Замогнах се, но не от отлежаване, а от действие.

Прозрях истината, че не всичко отлежало е хубаво. По едно време бях внесъл пари в банка. Да но те вместо да отлежат и станат повече, бяха откраднати. Приватизирани, изядени...

Празна загуба на време си е това отлежаването...

Когато вече бях натрупал капитал достоен за богаташ, девойките ме усетиха. Взеха да се присламчват към мен. Не аз ги щипех, а те мене... Дори си позволяваха да ми пускат ръце. Някои от по напористите се сбиха за правото си, да ме притежават.

Явно парите показваха силата си. Можех да имам всичките тези девойки. Можех, но реших да отлежа останалото време от живота си само с една. Срещнах я случайно на пазара. Красавица по която всички мъже бяха лапнали. Лапнах и аз като шаран на кука.

Отначало момата ме отблъсна. Разбирах я. Рецидивист лежал два пъти в затвора Бивша мутра. Нищо хубаво.

Упорит две години и половина обсаждах крепостта. Бях на път да се откажа проклинайки съдбата, когато веднъж тя най-после се предаде. Не знаех дали букетите ми , които и пращах по други хора я бяха впечатлили или пък това, че на няколко пати пред дома и ме валя дъжд, но аз упорито стоях там, не отстъпвах като гледах умолително към прозореца на къщата и.

Когато се сгодих майка ми беше толкова щастлива милата... Горда, че бях се кротнал. Хванал бика за рогата или спечелил от тотото... Не!

Щастливо женен. Познал истинската любов и разбрал какво е отлежаване. Бях усетил, че не всичко е хубаво, когато е залежало и се е вкиснало.

Животът не трябва и не бива да се отлежава! Разрешено е само, на ракията, виното, уискито и парите на другите... Те и без това отлежават в банките, а собствениците им треперят всеки път, когато чуят думата „КТБ“! И с право!!!

В.Софин