Да се имитират нещата...

                                                                      

        Важното е да му хванеш цаката... Щом напипаш жилата и тръгваш към имитацията. То животът и без това се е превърнал в едно голямо нищо. Лъжа, измама и празни обещания подплатени с изкуствени усмивки... Нима това е животът!? Някаква имитация.

     По време на социализма казват, че сме имитирали работа, а днес! Нима се плаща за имитация. Работи, вярвай, че ще ти платят, но няма да вземеш и лев. Ако пък прекалено си честен и даваш от себе си всичко, пак си на загуба. Най добрата имитация прибира всичко. За теб  бедни приятелю остава усмивката, която казва всичко. А дъждът вали и продължава да ръми! Калта се стича по улиците, пълни дупките на асфалта и мами колите. Имитация за добре свършена работа.

Капят сълзите в канавките... Капят душите на честните... Умират светли чувствата, за да се родят имитациите... Да бъдеш, да бъдем или аз да бъда!? В това е днес въпроса и няма измъкване. 

      Помощ!!! Нима боклукът сред природата се оплаква, когато е изхвърлен? Локвите не ни ли стискат благословено за дрехите по улиците?

Имитират се нещата. Толкова се адаптират, че вече се приемат за истински. Няма истина! Има имитация... Фалш навсякъде цари. Храната, лекарствата нима са днес, истински. Колкото повече ги толерира системата, толкова повече се задълбочава имитацията. Лекувайте се с фалш! Яжте химия! Умирайте на улиците без помощ и съчувствие... Нима е толкова лесно всичко!? Да се усмихнеш истински и току виж станал скандал. Когато имитираш и  показваш лицемерието си, тогава просто не си ти... Не си, защото си забравил да дишаш! Нямаш мнение, защото друг го има вместо теб! А лесно е... Имитация! Докато имитирах работа, влезнах в нечии очи. Помислих си, ето на девойка ме е харесала. Уви! Усетих презрението и защото не бях истински.

Законът написан добре, стои на книга. Добре е, когато имитира чувства в съдебната зала, когато виновният  отървава решетките, защото има много пари.

Свободата пречи на истината да излезе наяве.

Когато се разкаеш за сторената грешка пред други, не очаквай съчувствие, а само подигравки. Но ако имитираш и стоически покажеш, че си над нещата, даже ще ти ръкопляскат.

Имитация някаква... Пръстен, който се дава в знак на любов. Нима безкрайността на халката дава правото на чувствата да са вечни!? Ние вечни ли сме? Или само алчността ни, която скапва душата и поражда омраза сред всички...

Да бъдеш или да не бъдеш! Да обичаш или да мразиш! Да си над всичко и да си нищо! Или да си нещо, но не и всичко... Само човек, който вижда и в тъмното може да има усет към светлината! Имитацията на нацията докарва не уважението на Европа към нас. „Търпи и ще си спасиш душата“ –Христо Ботев. Да но не в търпението е силата, не и в мазните усмивки на лицемерието.

Поне веднъж, поне за ден

без страх, истински да бъдем...

Поне за миг, поне за час,

имитацията да завържем!      
В.Софин