На избори без право на избор!

                                         

        То беше чакане. То беше мъка. Как да не се тревожи човек! Как да не мисли! Все пак избори са това, не е шега.

"ЕВРОПА ЦЯЛА НАЗИ ГЛЕДА!"

И какво от това!? Какво от това!?

Нека си гледа щом няма друга работа. При нас изборите не се получават, нито се дават лесно. Едни от тях, да. На други се дава тласък с пари. Все пак развитие трябва да има нали. Когато парите се интересуват от нас и ние се интересуваме от тях. После имаме правото. Имаме да псуваме и проклинаме съдбата. Защо точно този избрахме, а не другия. Е, защото тоя предложи повече, а другият само две кебапчета, при това полусурови, недопечени и с прокиснала бира. Виж парите са друго. Може и ракия човек, да вземе после. Не от квалитетната, защото трийсетте лева няма да стигнат. Някаква незаконна шльоковица продавана на тъмно в гаражи и произведена по специална рецепта със спирт и есенция. Така по лесно се забравя мъката и решението, което сме направили. Глас народен, глас в пустиня!

Чужденците, които гласуват ни се чудят как така сме успели да съберем изобщо хора за евровота като почти шепа хора са гласували. И как така, като те знаят, че у нас гласуването било задължително. Нещо за което на повечето от нас не ни пука на накривената шапка. Да ама, а не сме дали вот и ще изгубим правото си да търгуваме утре гласа си. И парите отишли при друг. Да, ама нейсе. Българина е инат какво от това, казва той и си гледа работата или кефа.

Ами агитациите? Та у нас не могат да забранят високите скорости по разбитите пътища и гонките, та ще забранят гласуването под сурдинка.

Сигурно е обаче, ако отидем с желание да дадем вотът си, все нещо ще ни ядоса или разочарова. Това не можело, онова не бивало! Че, защо съм ви дошъл на крака бе? За милите очи или за да спечеля някой лев. Не можело на яве, но инак можело. Че каква е тая система бе. Противоречива. Със собствена химикалка пак не можело. Че какво и е на химикалката бе!? Здрава е... Пълна е... Лично съм я проверил и инструктирал. Дал съм и правото да пише в евролистата, а се оказва, че нямам право да го сторя. Нужно било с поставената в кабинката. Тяхната... не мама, разбира се, а химикалка инструктирана по друг начин.

-Вашата сигурно е черна, а не може! Само синя! -казват ми без усмивка.

Че моята е синя бе, като кръвта ми  -викам им аз и се оказва, че пак не може. Оставям я за момент отвън треперейки да не ми я откраднат и влизам в кабинката с евролистата, която ми пъхат в ръцете..

Ядосвам се като виждам толкова голямо разнообразие вътре, а трябва да дам хикса си само за една партия. А бе, нали ми нарушавате правата бе. Че аз си харесвам няколко души и те са от различни партии. Едните ми дадоха пари на ръка, другите обещаха друго. А избор имало. Да ама техния. А моят? Няма такъв! Всичко задължително, но поне не под строй. Стой си Гошо дома и си пий бирата. Трийсет години промени! Трийсет години обещания. Трийсет години измами. Трийсет несбъднати мечти. И живот, който няма никъде в Европа. Тука го има, ама той не се и брои за живот.

Това ще направим, онова ще сторим, ще дадем!

И какво?

Средният пръст сме го гледали, даже мирисали! И какво от това, че мирише на пари? Какво? Все ние българите втора употреба. Без право на избор, въпреки, че твърдят „избора е ваш“. Наш трънки! Изборът е на хората с пари. Имаш влизаш! Нямаш, плачеш. Това е толкова просто и ясно.  Като това, че на есен при следващите избори, ще цъфнат налъмите. Ще цъфнат те, ама друг път. Дърветата тука вече са отрязани и ще трябва да се внасят нови от Китай. А щом са оттам, няма смисъл да говорим въобще и даже, разсъждаваме.

Да живее еманципацията у нацията! А демокрацията? Тя е без избор. Иначе имаме право. Имаме, но липсва избор. И затова и толкова малко, шепичка хора се явиха вчера на изборите за европарламент.

Все пак задължителния вот убива мерака у българина. А за трийсет сребърника не всеки е съгласен да продаде изтънелия си глас, който няма да се чуе в Европа. Поне ще им стане ясно колко сме доволни от положението в страната и как горим от нетърпение да се променят нещата от цели трийсет години, които унищожиха вярата и убиха надеждата на хората...

В.Софин