Изборите, които правим!

              

              Чудеше се! Имаше нужда от нещо, което да го накара да мисли.

      Взе в ръце първият попаднал му роман. Когато почувства тежестта на страниците и видя, че са на брой, хиляда, математическата памет на мъжът при щрака. Пресметна без всякакво усилие времето за четене. Прекалено голямо за вкусване. Затова се отказа. Посегна на книга с къси разкази. Когато диалогът достигна до мозъчните гънки на мъжа, той  едва потегли в действието и отново се отказа. Видя му се прекалено скучен. Не за друго, а защото трябваше да мисли.

 Посегна отново към рафта на библиотеката. Този път избра поема за любовта. Вътре обаче в книгата, се оказа, че повторенията, които засилваха текста са прекалено дълги. Отегчен за сетен път мъжът реши все пак да прочете нещо. Избра мисъл една, единствена на неизвестен писател. Не му отне много време да разнищи буквите докрай. Все пак, двайсет са лесна плячка за преглъщане. Хубаво, но заседнаха в гърлото му. Съдържанието на мисълта не достигаше до него. Видя му се кодирана. Защо по дяволите трябваше да се напъва и да се сеща, какво е искал да каже писателят с това изречение. Безсмислица някаква.

-Стига за днес –реши мъжът.

-Време е за забавление!

    Включи компютъра и се взря в сътвореното от виртуалните приятели във Фейсбук.

Веднага се почувства в свои води. Присмя се на приятел позволил си да качи лични снимки. Скара се на друг, който пък бълваше на стената си само изгледи. Усмихна се, но не и с пренебрежение, на няколко поетеси, писали за любовта като чувство вечно. Успешно изтри и няколко приятели, които си позволиха да го посъветват накъде да тръгне.

Въодушевен лайкна снимката на една разголена красавица, която грабна погледа му, и дори си позволи да обиди приятел качил виц, който не намери за достатъчно смешен.

Игнорира няколко политици, опитали се да го вразумят с гласуване на предстоящите в неделя, избори.

„Та има ли днес разумни!“ –беше мисълта му за ставащото в страната.

За да се почувства силен, реши да провери или измери температурата на виртуалните си приятели.

За целта качи на стената си послание, че е готов за действия и затова отива... Не на море естествено, а да убива.

Когато почувства ужаса на хората във Фейсбук, решително загаси компютъра си.

Преди сънят да го стисне за очите направи разбор на глас:

-Прочетох роман от хиляда страници. Успях да видя сметката и на един разказ. За да не забравя, че любовта е всичко прелистих и поема. Но, мисълта, която разнищих накрая в двайсет букви, така и не разбрах- „Не убивай! Обичай! Не лъжи!“

Напреднах и в Интернет като си позволих да лъжа, да мразя и сега какво остана ми да убивам...

Кой да бъде на мушката ми? Кого да гръмна?

Ами мисълта? Какво да я правя?

„Не убивай! Обичай! Не лъжи!“

   Замислен в това, мъжът най-после достигна до същността на мисълта. Той беше вършил нещата неправилно. Е, не беше убивал, но сега се налагаше. Беше разбрал истината. Злото трябваше да се отстрани веднага. За да има справедливост. Ужасен не от друг, а от себе си мъжът стигнал до същността на проблема, бръкна в чекмеджето на нощното шкафче. Извади оттам преработен газов  пистолет и го насочи към слепоочието си. Миг колебание, миг решителност.

Да бъде или не!? Или да се промени! Изборите на живота!!!

Стисна очи! Тръсна глава и когато вече почти беше обрал мекия спусък на пистолета, спря. Погледна се в близкото огледало и се ужаси. Някакъв нещастник с торбички под очите се взираше в него. Не се позна!

Този ли човек трябваше да убие!? Съжали го! Развалина някаква, която не заслужаваше и да умре.

-От утрешния ден... не още сега! – последното каза на глас за да се увери, че той е сянката от огледалото.

Включи компютъра. Извини се на всички виртуални приятели, които беше обидил.

После,  а това после започна сутринта, пое по нов път. Пътят на промяната. Пътят на истината! Пътят към любовта!

   Не му беше писано обаче да бъде друг. На излизане пред дома си, на тротоара го блъсна кола. Последната негова мисъл обаче беше, че е успял. Да убие в себе си злото и да се извини за стореното на всички, които се бяха почувствали обидени от него.

„Не убивай! Обичай! Не лъжи!“ – всъщност мъжът без да разбере, се беше докоснал до библията и  прочел част от десетте божи заповеди за разумен живот и щастие на всички хора по света.

Изборите, които някои от нас, всеки ден правят! Мир, любов или война и кървави пари!!!

В.Софин