Колко хубаво е
нещата да се учат сами! Погледнем ги... Знаят!
Взрем се в нас. Нищо!
Докато се обърнем, докато почешем и размислим, нещата са
научили повече от нас.
Когато осъзнаем случващото се, ще разберем истината....
За нещата трябва да признаем,
ако книгата със ум не хванем,
едва ли някога срещу вятъра ще лаем!
Ако пък прекалено днес се маем,
и в повечето случаи си траем,
напразно пред бога ще се каем,
докато човешка истина познаем!
Какво облекчение само... Нещата са готови за живот. Те
мислят, знаят. Учат се сами!
А ние? Ние все още в илюзии живеем! Готови ли сме? Не! Други
са готови и дърпат конците в удобна
позиция, за тях. Парите казват са всичко! В тоя объркан
свят, да! Те са сила, те са нещата, които знаят! А ние...? Ние просто сме
подчинени и оставени без избор на течението, което ни тласка вляво, дясно или
направо в пъкала.
Живот, начин на промяна, измяна, задкулисие, безразсъдност....
И само една истина, Природата никой не може да победи! Може да навреди. Всеки
може! Но без Земя и хляб не може. Колкото и пари и диаманти и роби да има. А
свобода? Свободата е химера за която всички мечтаем. А щом може, поне за миг, един единствен миг поемаме въздух. И той ограничен, но го издишваме, когато
искаме или сме принудени да го пуснем на свобода. Свобода, която всеки избира!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар