Задълженията, бич божи или късмет български!

         Как да не ги обичаме. Как да не ги уважаваме! Добре, че са институциите да ни напомнят, че още дишаме. Живи сме! Имаме задължения. Току виж, забравили сметките си да платим...

После страдаме без телекомуникации. Липсва ни, скъпият приятел, токът. А за наша беля не можем и да се изперем, поради спиране на водата.

    Будилника който ни буди сутрин за работа и той плаче за грижи. Като нищо ще забравим да станем и после няма заплата. А уволнението е на крачка от нас.

   Рекламите добрички ни ухажват от телевизора и смущават приятно ушите с безкраен избор. Радиото и то ни съветва с нови добре изпипани лекарствени средства, които можем да вземем, сега именно в този сюблимен момент с намалена цена. И забележете всичко това поднесено без лекарско предписание в листовката, но с положителен ефект за нас. Защото ако пропуснем шанса си да го сторим, алцхаймер току виж пропуснал да ни съобщи, че отдавна сме станали пенсионери и тръгнали нанякъде, където не е нашето точно място.

   Положителен ефект по екраните на телевизорите оказват и новините за убийствата, не само по разбитите пътища, но и дори с успех се месят в чуждите чаршафи на хората. Как да не се впечатли отделният индивид и да не грабне оръжие в ръката си!? После всички знаем, невинни страдат, но нали „ние“ из перкали, сме по стреляли и забавлявали за нещастието на другите хора.

Даже не се чувстваме и виновни, за това. Все пак нали сме вдъхновени. Ако не бяхме, нямаше да даваме парите си на измамници представили се за служители на реда.

Редът! Какъв ред? Беззаконието, хаоса в държавата и корупцията...

Върви, че живей! Дишай , но само ако си платиш задълженията. Ами ония светли чувства като любов, братство и справедливост? Забравени, захвърлени в кошчето за боклук!

Нямаш права да шаваш, но имаш мили задължения. Какво небивало облекчение само...

  Из перкали хора по пътищата. Сами са си виновни. Не са си взели хапчетата без лекарско предписание.

Мъж убил жена си. Не пожалил и детето. Жена му била виновна. Не му дала успокоителни навреме, и той е откачил, защото е нямал пари да плати задълженията си. Кредитът си... Наемът... Вересията в магазина...

Мило нали? Виновни няма. Има само задължения. Всеки на някой, за нещо дължи. Някои и живота си. Защо?

Върви, че дишай въздух, който не ти се дава!

Всеки идиот е потенциален патриот. Всеки патриот е неразбиращ нищо идиот, който си плаща, не за друго, а защото институциите му нареждат. Пардон, подсещат го, че ще му отнемат привилегиите да има мобилна връзка, вода, ток, квартира и работа.

    Но това не важи за всички ни. Някои плащат и за други. За паразити, които са научени да взимат, но не и да дават. И това е справедливост! Голяма благотворителна справедливост. Хранят се въшките, а те доволни от предложеното не забравят да хапят и искат още повече. Правят го за да се размножават и то с една едничка цел. Утре да я има България на картата. Да, но с променено име, някое по подходящо и щадящо някому нервите. Територия, която е всичко друго, но не и държава, която мисли за благото на народа си.

Как да не ги обичаме! Как да не ги уважаваме! Възхищаваме се! Та те се терзаят, мислят за нас българите. За нашите мили, задължения, от които няма измъкване.

А правата на индивида? Оставете ги! Те са само написани по задължение... Не за друго, а за да можем да кажем пред света, свободни сме. Дишаме! Тук сме и си плащаме, задължения, които не винаги са наши...

Това е правото ни. Изборът е само наш.

Да живее Европа! Пардон, а България!? Е, нали и тя милата е в Европа. Има ли смисъл да говорим за подробностите, които не са интересни на този етап. Задълженията днес са всичко! Мисъл, чувство и неизразимо удоволствие при олекване и без това на отдавна изпразнените от съдържание, български джобове...

В.Софин