Секундата дойде на време...

     Секундата пристигна първа на финала само за да разбере, че състезателя борещ се за първото място е безнадеждно закъснял!

     Предизборна мисълта му така и не я, разбраха! Добре, че бяха парите, които нов кмет, избраха... Единствено секундата  вяло се намеси, но успяха преди да изтече да я заключат във златните си преси!

   Животът зависеше от секундата! След като беше се постарал цели два часа на реката да хване златната рибка, риболовецът изпусна шанса си. Секундата в която се опита да вземе решение не стигна. Тя именно тя, позволи на златната рибка да се откъсне от въдицата и да отплува с усмивка в най-дълбокия вир откъдето повторно измъкване просто беше излишно...

     Секундата дойде на време само за да установи, че и тези избори като предишните бяха купени! Докато се чудеше какви мерки да вземе, нещата тръгнаха по старому. Или пак влязоха в руслото си, където липсваше изненада. Изненадата остана за секундата, която така и не можа да вземе решение. Не защото не искаше. Искаше, но уви времето и беше изтекло!

    Секундата дойде на време в кварталния магазин и установи, че е безнадеждно закъсняла. Цените вече бяха вдигнати до тавана, а отстрани броейки жълти стотинки, пенсионер остана без хляб за вечеря.

    Секундата взе решение да не се намесва в работите на правителството. Все пак то ново сформирано, имаше четири години пред себе си. Секундата имаше време само да сбърчи вежди заканително и изтече преди да и дадат възможност за някакъв протест.

     Секундата имаше желание да помогне. Искаше и се всички да са щастливи. Хубаво ама не и стигна времето, да защити правата на хората. Оказа се прекалено демоде. Решенията вече ги взимаше друг. Не шейсетте минути, които бяха цял час; нито пък двайсет и четирите часа на денонощието; още по малко седмицата... Да не казваме, за месеца и годината... Времената се меняха, меняха се и хората. Всеки с нова муцуна, всеки с чепат характер! Единствена и целокупна си оставаше и остана тя, истинска секундата. Не успяла и да мигне повторно, беше изтекла, оставяйки безумните решения в ръцете на хората...

     Секундата не можа да реши проблема на новия кандидат за кметското място. На него просто му бяха свършили парите с които искаше да купи власт само за себе си!

Хубаво нещо казват, е секундата! Хубаво, но да не беше прекалено кратка. Искаше им се на някои хора да са вечни. Да, но секундите за съжаление, отпуснатите им секунди живот, бяха изтекли безвъзвратно още преди да се усетят, че са тръгнали.

  Секундата дойде на време, но разбра, че е закъсняла да спре възхода на младежите. Животът новият, живот започваше отново, но само за тези, които знаеха, че всичко тече и всичко се изменя. Само обликът на секундата си оставаше същият, непроменен  в минало и настояще.

Като се замисля и моята СЕКУНДА на писане изтече!  А нова?! „НЯМА ВРЕМЕ!“-това разбира се е от предаването някога: „МИНУТА Е ВРЕМЕ!“ Хубаво, ама секунда време изглежда не е!

В.Софин