понеделник, 11 ноември 2019 г.

Опитвам се да бъда, човек!


      За съжаление днес е трудно да си човек! Просто човек, който разбира нещата и е съпричастен...
„Да, ама не!“ Не е моя реплика, знаете, но винаги актуална.
Опитах да бъда приятел с всички...
Ударих на камък!
„Как така?! Да не си откачил!“ Аз не мога да бъда в коалиция с тоя, защото мисли различно...“
Хубаво! Даже много!!! Трябва да се мисли различно, но не бива да се режат крилете и на други в полет. Или трябва, ако пречат?! Да, ама защо?
На мен лично, не ми пречи никой! Аз си преча сам...
И как става това?
Ами просто, опитвам се да бъда приятел с всички. Посрещат ме с недоверие. Викат ми често зад гърба: „Лицемер! Тоя пък за какъв се мисли?!“
Е, просто е! Мисля, че съм човек! Защо ли?!
Нямам желание и мисъл да мрази, нито пък да завиждам на някой по добър от мен. Защо да го правя?
Нима ако открадна пари, те ще ме направят ли щастлив? Едва ли...!
  По скоро малките неща около мен ме правят наистина щастлив. Котенцето Жорко гушнато в мен, усмивката на любимата, когато ме види...  дори децата ми, когато кажат, че съм вече  изкуфял...
„Как така, ще бъдеш приятел с всички?!“
Защо не! Обичам всяко мнение дори да не го споделям. Всеки има право на глас щом е истински! Не купен, защото това не е глас, а  защита във време на оцеляване...
Опитвам се да бъда човек.... Уви! Не ми се получава!
„Щом не си с нас, значи си против!“
И то само, защото мисля различно... Може да мисля каквото си искам, но не мога по дяволите да обединя света... Не мога! Различен е... Не желае да се коалира с мен! И какво от това?!
Защо да не бъде всички, приятели без да мислим постоянно за своето его?!
ЗАЩО?
Нека, бъдем заедно, защото Природата, а не АЗ казва, че УТРЕ няма да ни има! Може...!
Всичко зависи единствено и само от нас! Дали, ще бъдем човечни или унищожители на всичко направено досега... Не за нас, за децата и бъдещето да помислим! Всички сме равни, някои наистина са по равни... Но все пак сме хора, нали?
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар