Сърдитко...

                                                                                      

        Някои така наречени, хора, люде или човеци още от раждането си са сърдити.

Как така мама ме е родила?! Не можеше ли и татко да се напъне?!

   Защо по дяволите трябва да се уча, когато вие, моите родители ме храните?! А и да се работи е неприятно. Всеки ден да срещаш усмихнати физиономии на колеги. Това е непростимо!

  Животът и без това е достатъчно сложен за да го караме да избухва в лицето ни, като изпуснат фойерверк тръгнал в безпътица.

   Оная ми се обясни в любов... Да ама като не съм я харесал?! Даже не съм я забелязал, че мърда. Виждам, че диша и ми приказва, но не я разбирам... Какво е намерила в мен?! Усмихва ми се, пуска ми ръка, която первам щом я видя в полезрението си...

       Добре ми е и така! Без докосвания, излияния за любов и други подобни.

     Оня там си позволи да ме нарече приятел?! Не го разбирам...

Да не е обратен?! Усмихва ми се, пожелава ми здраве, а зад гърба ми със сигурност, псува...

 Дразни ме и кактусът в саксията... Как така ще си позволява да цъфне един път през годината. Че, дал ли съм му разрешение?! Веднъж на петдесет е достатъчно. За да усмиря неговите въжделения престанах да го поливам. Цъфна по рано, гадината! Не за друго, а за да ме изкара от релси... Изхвърлих го през терасата като онова галещо, усукващо се около мен котенце, което се домогваше до банковата ми сметка. „Как така на трийсет имаш толкова много пари?!? –ми зададе въпрос, който така и не и простих.

    Откъде накъде ще влиза в душата ми без да съм и позволил?!

     Кучето останало в наследство от баща ми, на двора ме изкара от релси. Лае без повод. Е, аз му намерих повод и го изхвърлих на улицата. Нека види как оцеляват уличните псета...

В магазините ми предлагат всичко! Да, ама аз не искам всичко... нека да бъде по малко и постоянно! Искат да ме зомбират при избори с пари... Откъде да знаят, че аз отдавна съм напушен... още от рождение, закърмен от димящите вечно вътре в хола на къщата ни, таткови пури...

   Пари не приемам на ръка! Да се знае, само в банковата ми сметка на Кайманите... Така е по сигурно! Няма как да разбере системата за това, защото ще бъде хакната от хакер на, когото плащам. Нали все пак съм имал нещастието да се родя, човек. А щом съм такъв, трябва да предвидя обстоятелствата. Само в едно не успях... Кога да се родя?! И защо по дяволите, да се съгласявам с другите в системата. Добре ми е и така... Сам по течението, лек и необвързан!

Викат ми Сърдитко! Чух го онзи ден, когато не си позволих разхищението да отворя вратата на една госпожица мислеща се за великолепие....

    Сърдит съм и с право! Откъде накъде! Нима татко ми отвори на време очите за да разбера, че светът се крепи единствено на парите и машинациите. Позволи си само да ми се изсмее в лицето, докато умираше от свръх доза наркотици в болницата. Облекчих му положението. Безнадежден случай. Рак на панкреаса. Какво да сторя! Нямах избор! Лично му бих последната инжекция!

Сърдит съм и на мама! Защо по дяволите и трябваше да ме праща в училище, където се научих да мисля само за себе си...

Сложих и голяма доза приспивателно... Оцеля! Сега е в старчески дом, където я пратих на почивка.

     Добре ми е така!  Викат ми Сърдитко! И какво от това?! Нима имам повод за усмихване?!

Настръхвам като гледам, другите хора. Вечно влюбени в неща, които не разбират.

Виж от пари аз разбирам, защото само в банки ги намирам! И какво от това?! Системата си е позволила лукса да ме създаде, нека си носи отговорността за последствията.

А трябва ли да има система, за да бъда някой друг?! Добре ми е и така?! да бъда, себе си!!!

В.Софин