Кръгове и капки дъжд!

        Валеше  ноемврийски дъжд. Кръговете идваха, усмихваха се с капките и си отиваха...
Някои от тях, бяха  съвсем миниатюрни, други по големи. Всички те, обединени в едно. Устремени капки дъжд открили вдлъбнатини по шосето, правеха локви. Малките езерца приемаха гости от небесата, които намръщено наблюдаваха есенния ноемврийски дъждец. Погледът като на котка следи едно и също... капка, кръг, кръг капка... Състезание! Коя капка ще падне по напред. Чий кръг ще се окаже най голям!
Не мислят... Все пак струва ми се, капките са с душа. Падат устремно към шосето и търсят локви в които правят кръгчета! Но не само това... Рисуват в локвите своите шедьоври. Кръгове, които идват. Кръгове, които живеят миг и си отиват завинаги! С тях умират и водните капчици разтворени в едно общо цяло. Заедно с други с една съдба в избрана от вятъра локва...
Някои от капките се оказаха с различна съдба. Някои попадаха върху дрехите на случайно минаващи хора и изчезваха без да могат да нарисуват кръгчето си...
"Щастието не е достъпно за всички!"
Тази мисъл като мълния, мигновено премина в една Капка, която се разби ненужно върху покрива на къща.
Друга се опита да нарисува кръг върху прозореца, но не успя и се разтече надолу като по пътя събираше дружина. Накрая натежала цялата група капки се смъкна по дървената част и там се разпиля...
"Никога не казвай, никога вече!" -Капката:
-Не знаеш пътят ти, къде ще те отведе човече!
Капките идваха, кръговете се усмихваха за миг и си отиваха...
Кръговратът продължаваше!
Валеше ноемврийски дъжд! Капеше! Кръговете и капките, така и не спряха пътя си, макар и кратък, но съзнателен... Съзнателен, защото идваше и си отиваше като хората, които се мислеха за безсмъртни. Безсмъртно беше времето. То определяше и вършеше тежката работа. Капка живот! Кръгче безсмъртие и накрая, спомен!!1
В.Софин