Когато вечерта припада
и щурците пеят в мрак,
усещам пълната наслада
на лятото в цъфналия мак!...
...........................
Тишина разстреляха самотна...
Облякло звънко, старото елече
родено ехото в мъглата потна
откликна притеснено, отдалече!
...............................
Без жал животът ни подстригва.
Съвсем останали сме без коси...
Гневът понякога у нас изригва
и жилим вече, превърнати в оси!...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар