АЛАРМА

                                                                               

          Да! „Нещата винаги се получават така!“ Естествена мисъл, но не моя, а на шефа.

Ранна утрин. Блажената моя дрямка е прекъсната. Аларма се включва и крещи на висок глас:

-Ставай! Не е време за излежаване!

Хубаво! Прекалено хубаво, но това е моят ден за почивка. Милата оставила  таблета в готовност, случайно да не се успя.

Опитах се да спра, звукът на алармата. Успях частично. Само след десет минути отново паника:

-Казах ставай!

Ама, че нахална гад! Не се стърпях, опитах пак да спра алармата. Успях! Да, но отново частично. При новия крясък идващ от таблета, скочих ужилен като новобранец за сутрешна физзарядка. Идеше ми се да удуша... Кого? Алармата, но тя не се поддава на такива провокации. Избирам най-щадящият начин да се справя със ситуацията. Затрупвам гадината с книги и възглавници. Направо я убих! Така поне си мисля. Само след десет минути едва приглушено, но съвсем ясно алармата изписука:

-Ти, докога ще спиш, бе! Не те ли предупредих, че е време за ставане?!

Гледам навън. Тъмно ми се вижда. Как да ставам, когато тихата дрямка ми говори:

-Спи, бе! Къде си хукнал?! Днес е твоят ден за почивка!

 Лягам с мисълта, че това не се случва с мен. Най-после нещата се успокояват. Едва заспивам, когато... Е другата аларма се включва. Естествено, на моя син, който излиза в осем и половина сутринта на работа. Ококорвам очи! Няма дрямка! Няма и почивка!...  Има само Аларми!

В.Софин  17.01.2020год. Самоков