Ти байко си "издухал"!

             Помня времето, когато да се обърнеш към по възрастен дори само по име, звучеше като обида. Имаше господин, госпожо. Девети септември роди, другарю, другарко. После отново минахме към господин и госпожо, за да достигнем днес в блатото на „уважението“.

Лельо, чичо, стринко, лелинчо... Вече са отживелици. Дори майко и татко са заменени със Стоимен и Ганка сякаш не са родители, а едва ли някакви непознати от улицата. Жаргонът уличният изпълзя от сенките и си превърна в бич за обикновените все още четящи хора.

Завчера чувам:

-Гледай си в краката   ,,Хахо“ –поздрави ме момче за което някога по възрастните, казваха, че  още жълтото  му личи по устата.

     Бях се осмелил да го погледна в очите. Отвърнах му в тон:

-Гледам си и в краката, Хахо.

Пламна сякаш му бях ударил плесница.

 -За к,ъв се мислиш, бе? Ти байко си издухал...

Е, може и да съм „издухал“, в предвид оределите ми побелели от времето коси. Всеки рано или късно ,,изкуква", но на годините ми е разрешено, а на жълтите му уста, дали?

Разгеле боят ми се размина само и само за да установя, че и хора, които ме познават се държат по същия начин.

Без да съм с наострени от внимание уши чувам по съседски през оградата:

-„Оу“! Вържи си песо, оти не отговарам, ако прехвърлим моите у дворо ти!

Вече съм „Оу“, а същият не е ли и той. Няма име изгубил го е, защото вече не знае да говори. Или жаргонът се е променил до такава степен, че вече ще започнем със знаци да общуваме по между си. Все пак думите имат свойството да обиждат. А парчетата керемиди в двора и половинките от тухла  говорят за възпитание на чувствата.

        Става ми ясно, че системата такава каквато я създадоха е  „издухала“. Няма как да не е. Щом има хора, които не плащат данъци, други пък, вършат престъпления и не лежат в затвора. Учениците обиждат възрастните, учителите, майките. Законите ги има, а цари беззаконие. На улиците всеки ден се води война. Убиват, грабят, изнасилват...

     Все по често идват в мене, мисли. Ами ние вече сме готови. Не се понасяме ще се избием по между си. И кой мислите ще е щастлив? Дали Европа или „приятелите“ от Америка. Или мигрантите, които превземат вече бащините  земи. Територия подчинена с ликвидирана икономика, удобно присвоена. Все пак от тук минават пътищата и се строят магистрали, нали?

А културата? Останахме и без нея! Години, години са минали. За да се върнем отново назад, но преди поне имаше уважение на улицата. Днес какво има? Завист, алчност, измама и фалш!

Дали някога ще ги стигнем? Виждам, че вече сме стигнали до „ОУ“! Стигнали и пристигнали в „Хахо“!
В.Софин