Скрита някъде във мрака
самотна плаче за
любов
душата, която тъжно чака
танцът за щастието, нов!
Прекалено времето боли,
Светлината няма я в тунела
Непрестанно тихо все вали -
мъката сърцето е превзела...
Далече някъде във мрака
в студени сенките на здрача
самотната душа проплака
за любовта родена без "удача"! /късмет/
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар