Нима е трудно да обичаш -
погледът да гали върховете?
Свеж въздуха да дишаш,
докато катериш, страховете?!
Нима е трудно да се връщаш
в бащиния дом на прага...?
Остаряла майка да прегръщаш,
а в очите ти да има влага...?
Нима е трудно да преглъщаш
усмивката на непознати хора?
С поздрав мил да ги обгръщаш
да бъдеш стожер, тяхната опора?
Нима е трудно да се радваш
на малките неща в полето?
Защо е нужно да избягваш
порива на блясъка в морето?
Нима е трудно да повярваш,
че любовта е нашата голгота?
Да си човечен, да раздаваш -
творец да бъдеш на живота?
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар