Гюро бизнесмен -"Историите на Гюро"

      Гюро и Насо от село Ливадово седели на бира в кръчмата. По повод събитията в страната на масата им се развихрил интересен диалог. След първата бира, Насо поръчал втора и се почнало.

-Виж какво става в държавата, Насо? –обърнал се Гюро към комшията.

-Какво може?! Кошер!

-Кошер я! Всеки умен прави бизнес.

-Извинявай, Гюро, ама последната дума... Така де! Що значи?

-Работа, Насо, много работа... Не видиш ли, че почти всеки у наше село търка билетчета от лотарията?

-И какво? Печели ли, някой?

-Трънки! Печели бизнесменът. Само той и никой друг! Та по тоя повод те извиках тука у кръчмата да черпиш и не са това, а защото съм намислил да ставам бизнесмен.

-Какво? Биз...снес...Не разбрах!

-Прост си затова. Виж ме мене, ще направя и аз лотария с билетчета. Нека търкат, тука у Ливадово и да мислят, че печелят.

-Ама Гюро... Това законно ли е?

-Кой ти гледа  у законо днес, Насо. Всеки гледа само у парите..

-Всеки?

-Всеки я! Но печели само най- умният и хитрият.

-Че ти ли си най-хитрия! – засмял се подигравателно, Насо.

-Смей се ти, смей се! Последен ще се смея аз, когато броя паричките.. Ами ти бе! -обърнал се подигравателно към съседа си и Гюро. - Виж се пише се голям ливадовец, а не знае що е бизнес...

-А ти откъде знаеш за това бе, Гюро?

-Знам я... Оти гледам телевизията... Слушам там говорят за плурализъм, дебати, пиар и...

-Стига, достатъчно Гюро! Не ми пълни главата с глупости!

-Хубаво, ама това не са глупости, щом печелят. Това си е политика, Насо!

-Е на мене си ми е добре тука на село –казал Насо и поръчал по още една бира, защото му се видял интересен разговорът.

Гюро от своя страна се усмихнал презрително към съседа си и като засукал с пръсти мустак, отвърнал:

-Може и да ти е хубаво. Може! Ама и тука, глупако на село се иска ум.

Да вземем например водата ти у дворо... Кладенецо дето го копа, лани...

-И що?

-Купуваш лиценз, даваш рушвет, и почваш да продаваш водата като минерална...

-Това не е ли измама?

-Докато се усетят ще си натрупал състояние, глупако!

Този път Насо не могъл да преглътне обидата, а станал и без повече да приказва се изсулил към вратата. Стигнал го гласът на Гюро:

-А сметката бе, Насо? Сметката? Кой ще плаща бирата?

-Плати я ти, Гюро! Нали ще ставаш бизнесмен! Така де, пари лесно се не дават, но ако си хитрец, както твърдиш ще знаеш как да си ги върнеш. –усмихнал се Насо и затворил вратата на кръчмата след себе си, без да слуша повече воплите на комшията, който нямало къде да ходи и платил изпитите от двамата, бири.

В.Софин.