Не се оплаквам, хваля се!

                                                                

        Гюро срещнал съседът Васо на Иванов ден и го попитал:

-Дека одиш бе? Ние сос жената ти идвахме на именния ден, а ти маскара такава се направи, че те няма вкъщи. Къде беше?

-На работа, цели десет дена...

-Ай де бе! Наистина ли? –усмихнал се развеселен Гюро от нещастието сполетяло, съседа му.

-Е, аз не се оплаквам Гюро! Хич даже! Дори се хваля с това... усмихнал се от своя страна и Васо.

-Аха-а! Видиш ми се тарикат!  После ще надиплиш пачката с пари, ясен си ми... –завидял му веднага Гюро.

-Който си го може, може! Надипли я и ти Гюро, ако можеш!

-Е я не можем, ама ти можеш поне да черпиш, днеска , а?!

-Днеска Гюро е Иванов ден! Нека те почерпи шефът! Но ти, имай търпение! Твоето не се губи! Догодина, когато дойде Васильовден ще почерпя. Но само гледай рано сутринта да си отвън! Иначе после пак не можеш да ме хванеш десет дена.... Някой все пак трябва и да работи! – отминал Васо слисаната гюрова физиономия. Той пък едва успял да преглътнал слюнката в устата си и именно тогава, мечтата му за бърза почерпка се изпарила сякаш никога не била съществувала.

В.Софин