Гюро гражданин - из"Историите на Гюро от село Ливадово"

                                                              

      Гюро от село Ливадово, решил, че крайно време е да си вземе апартамент в града. Така де, всички дишат, Смог и той да подиша.

Докато плащал огромната сума от сто хиляди лева, го приболяла жлъчката. Сърцето затупкало, аха да изхвръкне от гърдите му, но все пак се усмирило след бутилка ракия.

Понеже искал да бъде над всички други съседи, Гюро взел последният десети, етаж. От там гледал отвисоко на всички.

В коридора не прекъснато светели денонощно крушки за да осветяват пътя на съседите.

-Ама, че разхищение... –помислил си Гюро.

И нали си е предприемчив, взел, че отвъртял всички крушки. За да не се препъва в тъмното се снабдил с фенерче. Нали все пак, ползвал, асансьор. Никак не е лесно да гледаш на всички от високо. Има си и жертви.

Съседите не разбрали действията, на Гюро. Сложили нови крушки в коридора. Предприемчив ливадовецът, отново ги прибрал.

Веднага било свикано събрание, на което отговарящият за етажната собственост, споделил, че така не могат да я карат повече.

-Кой бе?! Кой от вас посегна на колективната собственост?

Всички гледали виновно притеснени. Само Гюро се осмелил да каже:

-Каква колективизация, брат! Нали сме, капитализъм!... Всеки и само за него си...

-Хубаво, Гюро, но ти живееш в нашия блок... –обадил се недоволен управителят  на етажната собственост.

-Хм! Нужно ли е да спорим за това. Така да се каже, колеги! Вие да не би, да не живеете в моя!

-Във вашия?! –измърморили някои съседи, но Гюро ги отрязал.

-В моя я! Не случайно живея на последния етаж и Ви наблюдавам! Например, ти Мария... Нима не премиташ боклука си под вратата на съседа, Пешев? А ти, Иване, не се ли промъкваш като плъх, всяка вечер с любовницата си от съседния блок. Стъпките ви още звучат в главата ми....

-Стоп, стоп!!! – негодуващ го прекъснал,  гласът на управителя на етажната собственост. –Тук не сме се събрали да коментираме, кой с кого и кой какво...

-А за каква тогава по дяволите ни губиш тогава скъпоценното време, Лазаре?! – прекъснал го Гюро от село Ливадово.

-Става въпрос за крушките в коридора! Кой ги прибра, да не казвам, открадна?

-Нима това е кражба?! Според мен, това е икономия, съседи... –обадил се Гюро.

-Да не би ти, да си свършил, тази работа? –обърнал се Лазар към нашенецът от село Ливадово.

-Това да не би да е разпит? –вместо отговор задал свой въпрос, Гюро. - Пък и на обвинения не отговарям. За ваше сведение, имам си фенерче... Като приятел и съсед ви съветвам, вземете си и вие по едно. Така, хем кооперацията, така я нарече, етажната ни собственост, Лазар ще пести за осветление и ще има пари и за саниране на блока...

-Ти си бил, много умен бе! –обадил се Лазар, управителят на етажната собственост.

Не разбрал иронията, Гюро се из цепил:

-Видяхте ли сега! Затова живее Гюро, най-горе... На високото... Най-умен и предприемчив съм! Какво да кажа, като всички долу ми дишате, прахта!...

Съседът Васо, който живеел под наем на първия етаж се обадил:

-Гюро, видях те!!!

-Какво си видял бе недоносче такова...?!

-Камерата на входа, показа, че ти си отвъртял, крушките в коридора!

-Кой, аз?! –не се предал, Гюро.

-Ти, не друг! –обвинил го Васо.

-Имате грешка... Май!

-Няма грешка, ти си... Гледайте! – показал на съседите Васо заснетото от камерите.

-Хм! Това нищо не доказва! –осмелил се Гюро да извиси глас –верно, това съм аз, приятели... Но просто сменях крушката... Старата беше изгоряла...

-А, къде е новата...

-Къде може да е... В джоба ми.. Тъкмо бях тръгнал да я слагам и звънецът на Лазар за събранието ме върна... Вие какво си помислихте бе, че Васо е прав. Как мое даже да се хванете на въдицата му. Само у наше село Ливадово се хващат,такива като вас... Пък и Васо, мизерникът нямаше да живее под наем, ако можеше да си го позволи... Но това е друга приказка, не за вас, гражданите.... Не можете и да искате да я разберете... –пресякъл мераците Гюро на хората от етажната собственост да продължат обвинението срещу него. После напуснал демонстративно събранието. Собствено ръчно плюващ срещу  комшията от първи етаж, тръгнал да завива последната отвита от него преди крушка, която все пак подсказала, че отвън в пост стои и камера, която вижда  безпределно ясно, всичко!...

В.Софин   

-