Мисли писани с молив

                                           

                                                                                                                                                                                

Мисли писани с молив

Не постигна нещо в живота си, защото беше Нищо в очите на хората.

Единствено мълчанието го спасяваше, когато езикът му говореше прекалено.

Мислеше, че е праволинеен. Едностранчиви мисли измъчваха душата му.

„Как да им го сложа!?“ – често чудеше се ножът!

Иглата не ревеше, защото умна беше. Все хитро другите игли, бодеше.

Нескромен беше. Езикът му сквернеше.

Добрият илюзионист не може да измами единствено смъртта си.

Оправданието бе трудно достъпно решение. Затова сам оправда себе си.

От всичко най-много обичаше не чужди парите,  себе си, когато ги харчеше.

Колкото и да се стараеш за благополучието на фирмата в която работиш, шефът ще забележи само грешките ти!

Колкото и езици за злословят срещу теб, едва ли ще забележат, че все пак си и, човек.

Колкото и да ме „ритат“ някои „благожелатели“ все пак ще успеят да усетят и моите признателни „ритници“ накрая.

Прекалено дълги коридори, които търсят волята ни за преминаване.

Търсех думи с които да ударя. Ударих единствено само себе си.

Когато настъпиш нечие сърце, трябва и да пристъпиш в него.

Усети нещо едва, когато отвори очите си за дребните неща.

Изведнъж се почувства много дребнав. На дърво високо над него пееше, славеят.

Светът пропадаше. И той с него.

Когато гледам умиращата роза, усещам как панически бодлите ѝ се вкопчват в мене.

Използва котката само с една цел, да мърка приспивно в ушите му по-време на досадните телевизионни реклами.

В.Софин 10.12.2022год.