Бях обичал
Каквото и на сърце да връзваше
без милост времето ми бързаше.
С каквито и стъпки да ме следваше
нещичко от него ме преследваше.
Пръснати стоят сякаш съчки
дълбоки по лицето бръчки.
Сребърни нишки във косата
измъчват плешива полосата.
Краката ми неопитни се връзват.
Нали за пенсията все избързват!
Забравен вкъщи стои бастунът
едва помръдвам сякаш спънат.
Стари мисли не желаят да ме тачат.
Нови вълнуващи едва прескачат.
На изпразнен чувал съм заприличал.
А доскоро, жена безумно бях обичал!
В.Софин 5.12.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар